Такава е и моята история:
Преди 7 години за първи път бях диагностицирана с рак на гърдата, едва на 37. Вече бях минала по пътя на запознаването с болестта, защото мама си отиде от такова заболяване.
Последваха операции, химиотерапии и лъчетерапии. Състоянието ми беше тежко, просто не искам да си спомням за онзи момент, в който вече майка на едно дете – първокласник, се наложи да му обясня защо съм без коса, защо отсъствам често и защо не винаги съм във физическо състояние, в което мога да бъда до него и да му помогна за важните за него неща – да играе, да учи и да е щастлив. Продължавах с хормоналните терапии и профилактичните прегледи, но въпреки всичко отключих и други заболявания. Това ме караше много стриктно да изпълнявам всичко онова, което ми препоръчваха докторите. Провеждах всички необходими изследвания, спазвах ограничения и приемах необходимите лекарства. През последните 3 години се наложи да правя по-често пет скенер, защото видоизмененията в дробовете ми бяха направили впечатление на докторите. До онзи момент, в който нещата придобиха коренно различно изражение. На 31.08.2020 г. отново бях диагностицирана с лошата диагноза – метастази в плеврата на десния бял дроб, съпроводено от задържане на голямо количество течност. Беше извършено оперативно вземане на материал за биопсия, изтегляне на водата и поставяне на талк. Туморите растяха много бързо, не подлежаха на операция. Мнението на докторите беше разнопосочно, което в моите очи се отразяваше като несигурност. Предложиха ми химиотерапия, други категорично отхвърлиха химията и предложиха прицелна терапия. Объркана от становищата, попадайки на различни възможности за лечение в Турция и водена от стремежа за най-доброто,, след комуникация с представител на Здравен информационен център „Медикъл Караджъ“ взех решение да се доверя и да посетя клиника „Мемориал Шишли – Истанбул“ за консултация. Там срещнах страхотно отношение и добри професионалисти, които ме накараха да вярвам, че път има, и че са готови да го извървим заедно.
Другата голяма драма по пътя ми беше набирането на средства за лечението ми. Когато направих сметка за необходимите ми средства за започване на лечението и химиотерапията, установих, че сумата е непосилната за мен и семейството ми. Към онзи момент просто не знаех и не предполагах колко добри хора има и с колко големи сърца. Беше организирана мигновено дарителска кампания, от едни много близки на сърцето ми хора, плаках много, защото знаех, че всяка дарена стотинка е изгладувана, но е от сърце, че е изстрадана, но има смисъл и, че това е единственият ми шанс.
Проведох 12 ежеседмични курса химиотерапия. След последната вливка, направих контролен 5-скенер. Оказа се, че туморите са изчезнали. Има множество други констатации от резултатите от скенера, но те не са притеснителни.
За да се поддържа състоянието на организма от 1 месец се лекувам с така наречените „умни лекарства“. Предстои ми започването и на хормонална терапия.
Споделяйки написаното, забравям най-важното – не спрях да работя, отсъствах от работа само в дните, в които пътувах за поредната вливка или изследване. Радвах се, колкото е възможно в това състояние, на добра физически активна кондиция.
Има много психологически травми, които съпътстват това лечение – свикването с мисълта за страшната диагноза, натоварването на всички около теб с твоето състояние, страх от неизвестното бъдеще, липсата на финанси, несигурността, че утре ще си жив, страшния, чисто физически външен вид – без коса, вежди и мигли, напълняла и оттекла от медикаментите.
Но равносметката, която си правя от всичко и този път, е че, онова, което не ни убива, ни прави по-силни. И сега съм по-можеща, по-знаеща, по-силна. Отново ми предстои доживотно приемане на лекарства, дано е дълго и резултатно.
Тъй като лечението ми от узнаването на диагнозата и до момента беше подпомогнато от мили и добри хора, искам да им благодаря:
- Благодаря на близките и роднините ми за безсънните дни и нощи, за това, че пътувахте – физически и мислено с мен, и че ме подкрепяхте, на онези които бяха до мен, а и на онези, които не бяха.
- Благодаря на знайни и непознати хора, които се включиха и продължават да го правят в дарителската кампания, без вас нямаше да успея да пиша, да дишам, да вярвам и да успея.
- Благодаря на „Медикъл Караджъ“, че ви открих, че ми помогнахте и продължавате да държите постоянна обратна връзка с мен, вярвам във вас, радвам се, че ви има, и че правите всичко просто, ясно и с добри намерения и цели.
- Благодаря и на екипа на „Мемориал Шишли – Истанбул“ за усилията. Да знаете, струваха си, струват и занапред, защото много хора имат нужда от вас. Правете го, не спирайте, умеете го, получава ви се отлично.
Д. Л. 43 години
