31 август 2015г.бяхме приети в СБАЛ по детски болести „проф. Иван Митев”, със съмнение за фациалис. Валери изпускаше всичко хванато с лявата ръка, замяташе левият крак, кривеше устата. След редица изследвания на 03.09.2015 г. беше направен ЯМР на глава. На образното изследване се видя туморно образувание с размер 8 см. Според неврохирурзите по рождение, разположен в десен вентрикул. Наложи се спешна операция, която бе извършена в МБАЛ „Св. Иван Рилски” гр. София на 07.09.2015г от д-р Сурчев, д-р Уилям и проф. Маринов. Изключително тежка, рискована операция, никой не знаеше какъв ще бъде изхода. За радост туморът беше отстранен напълно. На 16.09.15г. бяхме изписани с диагноза хороид плексус карсином 3-та степен. Изключително рядък и агресивен тумор. Направихме втора хистология, която потвърди диагнозата. В търсене на лечение, в този труден момент в края на септември се запознахме с Звезди и Елени, които ни протегнаха ръка и приеха съдбата ни като своя.
Няма да забравя никога колко бях объркана, отчаяна и колко много плаках. Как смятах, че няма светлина в тунела. Разговорът ми с тях обаче ми даде силата от която имах нужда. Изпратихме парафиновите блокчета за изследване в Турция, където също потвърдиха диагнозата. Бяха направени консултации с няколко клиники и ни бяха изпратени оферти за лечение, с подробен план на лечебният процес.
Ние избрахме Лив Хоспитъл. Бяха предвидени 8 курса химиотерапия. Направихме спешна дарителска кампания, за да съберем средства за лечението на нашето малко момче. Тук няма да мога да изредя имента на всички знайни и незнайни дарители , близки, роднини, приятели, познати, медии и всички, които се отзоваха. Заминахме в края на месец ноември. Бяха дълги и трудни месеци, но всичко, което професорът ни каза стъпка по-стъпка се случваше.
Професорът – ЧОВЕКЪТ Хилми Апак, които беше неотлъчно до нас, който в най-тежките моменти влизаше като светъл лъч в стаята ни и ми даваше сили да продължа, да не спирам да си повтарям, че сме на правилното място и детето ми е в сигурни ръце. Звезди, която всеки ден се интересуваше какво как се случва, как сме, имаме ли проблеми в клиниката или някъде другаде, имаме ли нужда от нещо. Никога няма да мога да ти се отблагодаря.
И сега сълзите ми текат, пишейки това. Извървяхме труден път, но търпението се увенча с успех. 5 курса химиотерапия и от туморът нямаше следа. Една операция за поставяне на венозен порт и операция за отстраняване на ликвор, който повишаваше налягането в мозъка. Не мога да преброя колко пъти беше упояван, заради интервенциите и ядреномагнитните резонанси, но ние издържахме, нашият малък боец се справи!!! През месец май окончателно се прибрахме в България, като на всеки 6 месеца се правят контролни образни изследвания и се изпращат на професорът. Към днешна дата Валери е в ремисия.
БЛАГОДАРЯ ЗВЕЗДИ!!! Поклон за професионализмът и човещината ти! Благодаря на целият екип на Медикъл Караджъ, ако някой съм пропуснала моля да бъда извинена. И последно това не е работа, това е ПРИЗВАНИЕ!!! Благодаря, че ви има!!!
С признателност: Виделина Гръчкова