Казвам се Адриана Емилова Найденова, на 26 години. Бях приета в VM Medikal Park Pendik.
За здравен информационен център “Медикъл Караджъ” научих от реклама във фейсбук. Случайности не съществуват и това е поредният пример за това.
Моята оценка за услугите, които предоставят екипът на медицинския център е най-високата. Безкрайно благодарна съм им за помощта, съпричастността, прекрасното отношение, вниманието и всичко, което направиха в този труден момент за мен. Запознанството ми с г-жа Лютфи, доцент Токташ и г-жа Резие е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Щастие, огромна чест и удоволствие е да ги познавам. Те са приказно красиви и добри ангели и феи, които сбъдват желания и винаги са готови да помогнат. Де да имаше повече хора като тях ❤️
Сърдечно ви благодаря ❤️ Продължавайте да бъдете толкова добри хора и професионалисти в работата си. Сигурна съм, че всеки, който се докосне до вас, усеща магията, която носите в себе си! ❤️
Бих препоръчала вашите услуги на всеки в нужда. Както вече споменах, всеки, който се докосне до вас, се чувства огромен късметлия!
Медикъл парк Пендик са най-добрите професионалисти, които правят и невъзможното да стане възможно. Хора със златни сърца.
Това място е магично и вече мое любимо. Чувствам го като свой дом, а хората там се превърнаха в моето второ семейство. Никога до сега не съм предполагала, че мога да се чувствам толкова комфортно в болница. Давам най-добрата си оценка. ❤️
След схващане в областта на кръста, се установи, че имам голяма дискова херния на ниво L5-S1. Бях оперирана по спешност в България, декември 2020, тъй като нещата се усложниха за кратък период от време. Мислихме си, че след операцията нещата ще потръгнат, че ще забравя за ужасните болки, уви, оказа се, че страдам от многоетажна дискова болест и на нивa Т10-11-Т12. Бях приета отново в болница, но този път не за операция, а за облекчаване на болките. След като бях изписана от там, в рамките на 7 месеца бях на консервативно лечение, посещавайки различни санаториуми из страната, с надеждата, че те ще ми помогнат. Уви, не усетих кой знае какво облекчение, станах зависима от хапчетата и в един момент, те вече не ми помагаха. Малко преди да се влоша до състояние, в което отново да не мога да ходя, аз срещнах моят ангел и приказните ми феи. Ето сега, плача от щастие, защото късметът ми се усмихна в точния момент и молитвите ми се сбъднаха. Когато вярваш истински, магията се случва. В онзи, слънчев, летен августовски обяд, те ми се усмихнаха, посрещнаха ме топло и ми казаха “всичко ще бъде наред”. Олекна ми. Моите ангели ми дадоха надежда, че ще бъда излекувана. Разбира се, бях шокирана, когато ми казаха, че отново трябва да бъда оперирана, че няма друг начин за лечение и в противен случай, ще настъпи трайна инвалидизация. Нямах търпение да дойде моментът, в който ще ги видя отново. В петък 13-ти, на фаталното, но късметлийско за мен число аз и моята майка пътувахме с линейка до болницата, в Истанбул. Всичко, до най-малкия детайл беше организирано от моята любима фея, г-жа Лютфи, която се погрижи аз и мама да стигнем по най-бързия и възможно най-удобен начин до болницата. Пътят беше доста дълъг и мъчителен, но знаех, че ме очакват доцент Токташ и екипът му. Моите ангели, със златни сърца и златни ръце, които върнаха усмивката на лицето ми. Когато пристигнахме и ни настаниха, останахме възхитени от посрещането и условията в клиниката. Доцент Токташ и екипът му се погрижиха ние да се чувстваме комфортно през цялото време. Очаровани сме от професионализма, грижите и всеотдайността, приятелското отношение към нас. Доверих се напълно на доцент Токташ и неговия екип и останах впечатлена от това, колко при сърце се отнесоха към мен и състоянието ми. Във всеки един момент от престоя ми в клиниката, екипът на доцент Токташ се уверяваше, че състоянието ми се подобрява и лечението върви по план. Безкрайно благодарна съм! И изключително щастлива, че се сближих с целия екип от професионалисти и не само – създадох приятелства, които се надявам да продължат и в бъдеще. Благодарение на моите любими ангели и феи, моята приказка има щастлив край. Пожелавам ви и вашата да завърши щастливо. Не спирайте да вярвате в чудеса, защото те се случват. Обичам ви с цялото си сърце г-жо Лютфи, доцент Токташ, г-жо Резие, канка Севгин и всички мои ангелчета! Без вас и вашата незаменима помощ нямаше да се справим! Бъдете здрави и благословени! До скоро! ❤️
Адриана Емилова Найденова, 26 години
