Пиша от името на баща ми. Историята ни е следната – след частично изтръпване на крайниците, установиха тумор в гръбначният мозък с огромни размери (от 2 до 7 ми прешлен, което е почти 12 сантиметрово образование). Лекарите в България бяха категорични, че и най-прецизната операция, би оставила сериозни последствия- парализиране на тялото от врата надолу, парализа на определен крайник, частично обездвижване и т.н. Срещнахме се с редица професори, доценти (най-добрите от добрите), но уви, никой не даваше гаранция или най-малкото успокоение.
Тичахме от град в град, от лекар на лекар, без надежда. Докато не се срещнахме с доц. Зафер Токташ. Каквото и да кажа за него, няма да е достатъчно. Невероятен специалист и човек. Още щом видя резултатите ни, сподели, че преди 3 месеца е правил подобна успешна операция – точно обратното на нашите лекари тук, които казваха, че за пръв път виждали такова нещо. Баща ми трябвало да е на инвалиден стол. Уви той си беше на крака. На нас това ни стигаше. Тук е моментът да благодаря на прекрасната Звезди и екипът й, които през цялото време бяха до нас. Повярвайте, в такъв момент моралната подкрепа е страшно необходима, а ние получихме много повече – приятелство.
Продължавам с пристигането ни в Истанбул. Още в първите минути от пристигането ни, та чак до последните, от не краткия ни престой бе преводачката ни Айше – невероятен човек, даващ цялото си сърце и душа за усмивките на пациентите. Тя се смееше с нас, плачеше с нас, беше на наше разположение 24 часа, 7 дни в седмицата. Минавам към самата операция, извърши я доц. Токташ и екипът му. Беше повече от успешна. Без никакви последствия и усложнения. Както казах и на него – до сега имах един герой – баща ми, след случилото се списъкът допълни и доц. Токташ! За самият престой в болницата и следоперативните грижи и рехабилитации мога да кажа само суперлативи.
Благодаря на всички герои споменати по-горе!
Ние сме късметлии, че се докоснахме до вас! Не спирайте да раздавате здраве, благодаря че Ви има!
На нас пациентите ни е необходима човечност, толерантност и разбиране. Освен, че получихме това, ни дадохте и много повече – рамо, на което да се опрем. Какво повече бихме искали?
К. А.
26 год.
