Лечение на алкохолна зависимост

Какво е алкохолна зависимост?

Алкохолът е най-широко използваната в днешно време дрога или психоактивно вещество, а вредните му ефекти са известни още от древността. За съжаление, това не е било достатъчно, за да се предотврати използването му. Алкохолът е наркотикът, който причинява най-много социални проблеми. Фактът, че е законен, и социалният характер на потреблението му са виновни за това положение. Пиенето на алкохол, дори и в малки количества, уврежда психиката на консумиращия. Чаша бира или спиртна напитка променят нервната система. Редовната употреба засяга цялото тяло и може да доведе до различни заболявания и дори смърт.

Симптоми на алкохолизъм:

Поведенчески промени

Промените в поведението, дължащи се на алкохолна зависимост, правят зависимия различен човек, раздразнителен, агресивен, нещастен и конфликтен. Ежедневната консумация на алкохол се превръща в основна цел в живота на алкохолиците. Алкохолът, като всяко психоактивно вещество, променя човека. Ако човек е имал планове в миналото, оценявал е семейството, кариерата и репутацията си и се е занимавал със спорт, с течение на времето всички тези неща започват да изглеждат глупави и ненужни. Консумацията на алкохол е на върха на ценностната система на алкохолиците, защото започва социална деградация: включително загуба на семейство, работа и социално положение.

Психически изменения

Формиране на психическа зависимост – появява се нуждата от по-често усещане на приятния ефект на алкохола. Формира се желанието и психологическата нужда от алкохол. Проблемът е вътре в пациента, по-точно в болестта и невъзможността да се контролира. Подобни извинения представляват механизъм за психологическа защита, опит да се избегне личната отговорност и да се обвиняват другите.

Физически изменения

Формиране на физическа зависимост – Синдромът на абстиненция е много труден и опасен. Когато хората приемат големи количества алкохол, те усещат поредица от неприятни симптоми след отрезвяване. Тези симптоми включват: усещане за вътрешно треперене, тремор, сърцебиене, гадене, световъртеж и изпотяване. Това се нарича „махмурлук“. С възрастта тези симптоми стават все по-интензивни и хората по-трудно се справят с махмурлука. Поради тази причина започват да търсят начин за преодоляване на синдрома на абстиненция. В крайна сметка те откриват, че ако пият повече алкохол, ще се чувстват по-добре за известно време. Това води до редовна употреба на алкохол-хората имат нужда да пият вино, бира или водка, само за да се чувстват „нормално“ и да предотвратят агонизиращ махмурлук.

Хроничност

Хроничен алкохолизъм: Това е така нареченият трети стадий на алкохолна зависимост. В този момент промените в тялото стават необратими. Поради метаболитните и хранителни нарушения и токсичното въздействие на алкохола се променя външният вид на пациента (кожа и лице), появява се тремор и се променят движенията на болните. Паметта се влошава и нервната активност се увеличава, което води до разпадане на личността и деменция. Вътрешните органи (черен дроб, кръвоносни съдове и сърце) също са унищожени. Винаги има начин да се спре този порочен кръг, но проблемът е, че зависимите дълго време отказват лечение, защото не приемат, че са болни.

Етапи в лечението на алкохолизъм:

1. Диагностика

Първата и най-важна фаза на лечението. Същността на диагностиката е да се оцени физическото и психическото състояние на пациента. За да се оцени физическото състояние на пациента, стандартният диагностичен преглед включва:

• изследване на урината
• изследвания за хепатит B и C, както и за HIV инфекция
• общ анализ на кръвта
• биохимичен кръвен тест
• ЕКГ
• преглед от лекар интернист

За да се оцени психическото състояние на пациента, стандартният диагностичен преглед включва: психодиагностика- психологични тестове, използвани за определяне нивото на зависимост, степента, до която употребата на алкохол е повлияла на психичното здраве, дали има признаци на психично разстройство, дали е налице депресия, степен на мотивация за рехабилитация, самокритика и запазване на волевите механизми. След диагностика, резултатите се преглеждат от екип от лекари, за да се изработи стратегия и план за лечение.

2. Детоксикация

В зависимост от резултатите от диагностиката се избира подходящ метод за всеки отделен пациент, за да се осигури детоксикация от алкохола и неговите токсични остатъци, елиминиране на неприятните и опасни симптоми на абстинентния синдром. Може да се установи и сложен набор от методи, които ще дадат най-добър резултат. След няколко дни консумация на алкохол, лицето е изложено на риск от развитие на гърчове или алкохолен делириум. Поради тази причина детоксикацията е много важна, защото се състои не само от инфузии, витамини, хепатопротектори и аминокиселини, но включва и набор от препарати, които предпазват мозъка и нормализират сърдечната дейност, черния дроб, бъбреците и периферната нервна система. Процесът на детоксикация продължава от един до два дни при леки случаи и от пет до седем дни при тежък алкохолизъм.

3. Психостабилизация

След преодоляване на абстинентния синдром пациентът започва да се чувства по-добре, но за съжаление зависимостта не е приключила. Започва най-важният етап от лечението. На този етап се формира негативно отношение към алкохола и се елиминира неговата привлекателност . Прилагат се специални процедури, които не позволяват на пациентите да се чувстват зле поради липсата на алкохол, но също така ги карат да се чувстват комфортно, докато са трезви.

• Аверсивната терапия се формира чрез създаване на негативна реакция към миризмата и вкуса на алкохола, т.е. това е отвращение към алкохола на подсъзнателно ниво.
• NET терапията премахва дисбаланса на хормоните на удоволствието, причинен от алкохола.
• Латерална терапия: това е специална процедура за хармонизиране на функциите на мозъчните хемикълба. Намалява психическото напрежение, нервността и депресията на пациента, решавайки проблемите със съня, апетита и настроението, както и желанието за алкохол и други подобни.

4. Фармакологична блокада

В края на лечението се прилага фармакологична блокада с Дисулфирам. Блокадата е важен компонент, който осигурява резултати от лечението. Дисулфирам (лекарство, което причинява неприятна реакция при консумация на алкохол) съществува под формата на таблетки и депо инжекции. Препоръката е пациентите да бъдат защитени с Дисулфирам поне 12 месеца.

5. Противрецидивна амбулаторна подкрепа

Един от най-важните етапи за пълното възстановяване на зависимия е етапът на запазване на резултатите от лечението. Клиниката поддържа контакт с пациента и неговото/нейното семейство поне една година. Спазването на правилата за амбулаторно лечение, спазването на плана за действие, научаването на нов начин на живот, приемането на поддържаща медицинска терапия и идването на прегледи помагат на пациента да се чувства в безопасност и комфортно, когато е трезвен.