Какво представлява затрудненото дишане?
Затруднено дишане представлява усещане за задух, т.е. недостиг на въздух. Нерядко белодробни и сърдечни заболявания или например анемия (органични заболявания) се крият зад недостига на въздух. Ако състоянието на задух се появява остро, добре е то да бъде изяснено възможно най-бързо.
Какво причинява усещането за задух?
Задухът може да бъде резултат от много фактори, но обикновено е причинен от астматични оплаквания или се проявява при инфекции. Често при по-възрастните пушачи причината е, че страдат от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Когато обаче затрудненото дишане се проявява остро и често се повтаря, тогава причината може да бъде белодробна емболия или някое рядко заболяване като пневмоторакс. Когато става дума за пушачи – най-честата причина е заболяването ХОББ. За сърдечно-съдови заболявания мислим, когато задух се наблюдава при по-възрастни пациенти, за алергии – при по-младите такива и за сънна апнея – при хора, които изпитват затруднения с дишането, докато спят. Придружаващи симптоми на състоянието като кашлица, болка и храчки е важно да бъдат установени.
Какво трябва да мислим, когато затрудненото дишане е съпътствано с умора, буца в гърлото и подуване?
Тези симптоми могат да сигнализират за други заболявания, сред които:
- ХОББ,
- белодробна емболия,
- бронхиална астма,
- рак на белия дроб,
- сънна апнея.
Бихте ли споделили повече за диспнеята при сън и напрягане?
Най-опасно е за пациента усещането за недостиг на въздух да се прояви остро и да продължи да се влошава. При напрягане, диспнеята често е индикация за заболяване на сърцето или астма. Когато диспнеята се проявява през нощта, тя често е признак за сънна апнея, а ако е съпроводена със звуци се счита за симптом на респираторно заболяване. Комбинацията от недостиг на въздух с отичане на краката се счита за признак на сърдечна недостатъчност.
Кога е необходимо да се консултираме с лекар?
Когато се появят симптоми, които сте нямали досега и състоянието започне да се влошава, е най–добре да отидете на консултация при белодробен специалист, където да се извърши допълнително изясняване на състоянието. Най-често се тества белодробната функция и се прави рентгенова снимка, както и КТ на гръден кош. Ако е необходимо се прави допълнителна консултация с кардиолог и интернист.
Какво лечение се прилага?
Най-често респираторните проблеми се третират спрямо причината за тяхното възникване. Ако при пациента има стеснени дихателни пътища (обструкция), то най-често се прилага инхалационна терапия, чрез която да се отворят бронхите, а при астма или ХОББ – и противовъзпалителна терапия. Съвременни терапии, например такива са тези с антитела или прицелните, се прилагат, когато състоянието на обструкция е тежко. Ако пациентът страда от хроничен бронхит се използва лечение с медикаменти, комбинирано с физикални методи за мобилизиране на слузта, а при алергии – се прилагат специфични терапии и профилактика.
