Търсих начин за лечение на моето заболяване в интернет и в хода на търсенето попаднах на мнения на пациенти, които бяха много доволни от здравния център така реших да се свържа с техен служител.
Бих им дала най-високата оценка, защото никога до сега не бях срещала толкова спокоен служител, който ме информира за абсолютно всичко и дори загрижен по всяко едно време как се чувствам 🙂
За пръв път се сблъсках със заболяването ми – Мускулна дистрофия, когато бях на 13 години. В часа по физическо възпитание не можех да скоча дълъг скок изпитах силно затруднение, след което отидох на лекар, пуснаха ми пълна кръвна картина и креатин фосфокиназа беше 5 пъти над нормата. Изпратиха ме при ревматолог, а той при невролог в Александровска болница – проф. Търнев, той ми назначи пълни изследвания на кръвта в Холандия, където диагнозата беше доказана. Започнах рехабилитация първите 5 години не усетих такова влошаване, но по-късно след като намалих физическото натоварване започнах да се влошавам. Започнах да ходя на санаториум по 10 дни три пъти в годината и да пия хранителни добавки Кордицепс и Спирулина и успях да задържа процеса за около 3 години, но вноса на тези добавки, от които имах ефект в конкретната фирма беше спрян. Започнах преди 4 години работа на компютър и без добавките започнаха болките в кръста. Слабостта в мускулите се засили и започнах да търся нещо алтернативно на тях, със сходен ефект. Отново успях малко да се задържа, но от декември 2016 започнах много трудно да се движа. Без да ми се дава ръка не можех да излизам навън и си казах, че медицината все пак има напредък. Откакто съм с това заболяване, би трябвало вече да има нещо открито и така започнах да търся в интернет, където намерих и клиниката. Важно е едно – човек да повярва, че ще се оправи, животът е едно голямо изпитание и до сега не съм постигала нищо с лекота и въпреки това не се отказах и за миг и не загубих вярата си, за по-добър живот. Днес вече седмица след вливането на стволовите клетки чувствам промяна, издръжливостта ми се подобрява, все по-малко се уморявам и вярвам, след време, че ще съм напълно здрав човек, който ще може да прави всичко сам без помощ, но за целта трябва много упоритост и движение от моя страна.
Цветелина Спасова, 27 г.
