М. Д.
Бъди сигурна, че има нещо, което те очаква, след като дълго си търпяла, за да те изуми до такава степен, че да забравиш горчивината на болката. /Хз. Али/
Беше пролетта на 2017, когато отчаяна и след 5 годишна борба с много интервенции, прегледи от най-опитните лекари в родината и няколко опита ин витро се озовах пред офиса на Медикъл Караджъ като поредния лъч на надежда. С влизането ми се натъкнах на собственичката Звезделина Кара, която носеше кошче с новородено в ръка. Някакси интуитивно тя усети болката в гласа ми докато нейната сътрудничка ме консултираше и без много въпроси й каза: „Аз ще поема този случай“. Това беше старта на моята приказка, защото всяка приказка завършва с щастлив край.
През лятото на същата година направихме опит в престижна истанбулска клиника, но нямахме късмет. Как се свиква с мисълта, че никога няма да има една жена собствено дете? Не мисля, че се свиква, но се налагаше да го приема. Около мен имаше толкова много бременни жени, щастливи майки, сладки бебчета и цялото ми тяло и природа крещяха от болка. Намерих си приятелки като мен, извръщах глава, когато видех бебе и никой и нищо не беше в състояние да ме накара да вярвам, че ще ме споходи щастие. Така си мина 1 година. Съзнавах, че лекарите след поредната операция ме оставиха с 0 яйчников резерв и бях на почти 40 г.
Бях на парченца и ги събрах доколкото можах и се върнах при Звезди с план – търсих сурогатна майка. Последва дълъг разговор. Чувствах се защитена, разбрана и някакси уютно, все едно виждаш стар приятел, с когото не сте се виждали отдавна, но винаги имате какво да си кажете. Тя ме помоли да й дам шанс и да слушам нейните указания. Какво губех си помислих? Така или иначе вече бяхме минали през 9 кръга на ада. Имах й пълно доверие. Отидох в Истанбул и се оперирах при един първо страхотен човек с огромно сърце – доц. Сабри Джавкайтар. Той повтори думите на Звезди – дайте ми само 1 шанс, все едно се бяха наговорили. Обясних му, че съм на 40 г. и в България ми казаха, че шансовете ми клонят към нула. Той се засмя и пак повтори – „Нека опитаме поне веднъж!“.
Опитът беше успешен – само 1 яйцеклетка, която беше трансферирана на 2 ден и днес гушкам детето-чудо благодарение на професионализма на доц. Джавкайтар, на Звезди, която „износи“ бебока заедно с мен и най-вече по Божията воля.
Точно, когато човек се примери и си каже, че няма начин, съдбата се намесва и Бог извършва чудеса, за да засили нашата вяра. Вярвайте в чудеса не само по Коледа – аз всеки ден се изумявам и виждам чудото до мен!
Поздрави
М. Д.
