Маточните миоми (известни също като миоми) са доброкачествени новообразувания, които се развиват в мускулната стена на матката. Приблизително 20% от жените страдат от миома на матката в репродуктивна възраст (особено жени над 30 г.). Размерът на миомите може да бъде микроскопичен и бавнонарастващ, поради което в началото много жени остават недиагностицирани, въпреки оплакванията си. Миомите могат, обаче, да нарастват бързо и дори да изпълнят цялата маточна кухина. Често се срещат и няколко маточни миоми с различни форми.
ПРИЧИНИ ЗА ПОЯВА НА МАТОЧНИ МИОМИ
Конкретната причина за миоматозната матка не е известна, но въпреки това се смята, че една от основните причини е свързана с генетично предразположение. Друг фактор, играещ роля в развитието на миоми, е хормоналната активност на яйчниците, и в частност – балансът между естроген и прогестерон. Тези два хормона ръководят образуването и развитието на маточната лигавица по време на всеки менструален цикъл и при подготовка за забременяване.
За това, най-често миомите се появяват и растат по време на бременност, и намаляват размера си (дори понякога изчезват) след настъпване на менопаузата, когато нивата на хормоните са по-ниски.
Къде може да бъде разположена миомата ?
Местоположението на миомите на матката е от голямо значение, тъй като това определя дали те могат да причинят безплодие, като променят транспорта на сперматозоиди и/или процеса на имплантиране на ембриона.
- Интрамурално – миомата се намира в мускулната стена на матката, което повлиява плодовитостта, ако големината е над 4см
- Субмукозни – миомата е на повърхността на маточната лигавица. В тези случаи имплантирането на ембриона в маточната лигавица е затруднено
- Субсерозни – миомата е във външната обвивка на матката. Тази позиция е най-благоприятна, тъй като шансът да повлияе върху плодовитостта е много малък
КОИ СА ОСНОВНИТЕ СИМПТОМИ ПРИ НАЛИЧИЕ НА МИОМА НА МАТКАТА?
При около една четвърт от жените с миома липсват симптоми. По-голямата част от жените проявяват симптоми като:
- Спазми в долната част на корема
- Прекалено обилно менструално кървене
- Изключително дълги или болезнени менструални периоди
- Кървене извън менструация
- Затруднено или болезнено уриниране
- Безплодие
- Повтарящи се спонтанни аборти
Важно е да подчертаем, че симптомите и тяхната сила са свързани с размера, местоположението и броя на миомите.
Освен затруднения при забременяване, миомата крие и други рискове, свързани с репродукцията:
- Повишен риск от спонтанен аборт
- Забавяне или спиране на растежа на плода
- Преждевременно раждане поради недостатъчно маточно пространство
- Обструкция на цервикалния канал
- Следродилен кръвоизлив
КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРАТ МИОМИТЕ НА МАТКАТА?
- Лабораторните тестове се препоръчват най-вече в случаите на необичайно маточно кървене, за да насочат към откриване на причината. Прави се пълна кръвна картина (за откриване на възможна анемия от кръвозагубата), полови хормони, щитовидни хормони, специализирани тестове за нарушения на кървенето.
- Най-често миомата на матката се открива по време на ехографски преглед, като точността на метода е около 95% трансабдоминално и 100%, когато се извършва трансвагинално.
- В случай, че пациентката споделя оплаквания, а традиционният ултразвук не предоставя достатъчно информация, специалистите могат да назначат други образни изследвания като:
- Хистеросонография (сонограма) – чрез стерилен физиологичен разтвор се разширява маточната кухина, което улеснява изобразяването на лигавицата на матката, както и идентифицирането на субмукозни миоми.
- Хистеросалпингография (цветна снимка) – често използван диагностичен метод при безплодие. Инжектирането на багрило в матката дава възможност за подчертаване на маточната куфина и фалопиевите тръби върху рентгеновото изображение. Чрез цветната снимка се установяват, освен миоми, и запушвания на маточните тръби.
- Хистероскопия – След инжектиране на физиологичен разтвор в матката, през маточната шийка се прокарва малък осветен телескоп (хистероскоп). По този начин се постига детайлно изследване на маточната стена и фалопиевите тръби.
- Ядрено-магнитен резонанс – по този начин се дава по-подробна информация за размера и местоположението на миомата, както и да се направи диференциална диагноза с различни видове злокачествени образувания. ЯМР е предпочитан диагностичен метод при жени с по-голям размер на матката, както и при жени, наближаващи менопауза.
ЛЕЧЕНИЕ
Съществуват много случаи, в които малките миоми на матката не представляват риск за здравето на жената и лекарите препоръчват единствено регулярно наблюдаване.
Що се отнася до пациентки с миоматозна матка, желаещи да забременеят, случаят трябва да бъде обстойно анализиран и третиран адекватно. Лечението на миома зависи от възрастта на жената, а най-вече от размера и местоположението на матката.
Както споменахме, субсерозната миома рядко влияе върху плодовитостта, докато миомата в лигавицата или в мускулната тъкан на матката изискват лечение (особено когато са с размер по-голям от 5 см. и жената е над 35-годишна възраст). Те могат да бъдат пречка за транспорта на сперматозоидите и последващата имплантация. Когато миомите засягат ендометриалната кухина, е препоръчително да се извърши отстраняване на миомата (миомектомия), след което е най-удачно да се пристъпи към ин витро оплождане.
Консервативно лечение:
- Използват се медикаменти за орална контрацепция, които по-скоро имат симптоматично лечение (намаляват извънменструалните кръвотечения или дисменореята, и балансират дебелината на лигавицата). Чрез приемането на агонисти на гонадотропин-особождаващ хормон се блокира действието на естрогена и прогестерона върху миомата, като се постига състояние на временна постменопауза. По този начин миомата се свива, а анемичното състояние се подобрява.
- Друг метод за консервативно лечение е използването на вътрематочни устройства с левоноргестрел – добре познатата спирала – Mirena, например. Използва се основно при жени след 35-годишна възраст, като се регулира кървенето, но размерът на миомата нерядко остава непроменен.
- Все по-често употребяван метод за лечение се явява приемът на прогестерон-рецепторни модулатори (SPRM).
В края на 90-те години е въведен първият нехирургичен подход към лечение на миомата или т.нар. рентгенологично направлявана артериална миомна емболизация. - В днешно време, като актуален неинвазивен метод, се използва високочестотно ултразвуково лечение (HIFU). Използват се фокусирани ултразвукови вълни, които създават зони на термична коагулация в миомите, а това от своя страна води до некроза и свиване на миомата.
- За щастие, днес съществуват и минимално инвазивни техники, с много по-голям успех, сред които е лазерната лапароскопия. Най – големите ползи за жени, планиращи да бъдат майки са: липсата на кървене, риск от сраствания, сведен до МИНИМУМ, и Категорично запазване на яйчниковия резерв. Пациентите възвръщат нормалния си ритъм на живот много по-бързо, тъй като коремната стена не е травмирана.
Щастливи сме, че имаме възможност да предложим този тип лечение на пациентите си, заедно с Проф. Караман – първият специалист, практикуващ CO2 лазерна лапароскопия в Турция.
Повече информация : https://www.medikara.bg/kplus_page/bruksel-ivf-and-womens-health-center
За повече информация, ние, Медикъл Караджъ сме на ваше разположение.
Обадете ни се на телефоните на „Медикъл Караджъ“: 0879 977 401 или 0879 977 402.
Следете и постоянно обновяващото ни се съдържание във Фейсбук.
