Кой е по-добър – лекарят или интернет търсачката?

лекарят или интернет търсачката

Кой е по-добър: лекарят или интернет търсачката?

Нека обсъдим един ключов момент в модерното здравеопазване. А именно кой е по-добър – лекарят или интернет търсачката?

Все повече и повече хора се обръщат към интернет с надеждата, че резултатите от търсенето ще разкрият какъв е здравословният проблем при тях. Там търсят и решение за лечението си. С универсалната наличност на смартфоните броят на хората, които търсят информация в интернет, расте рязко. Същото важи и за количеството информация, налична онлайн. Медицинските запитвания са често срещана причина за достъп до интернет. Проучвания на някои от водещите технологични компании съобщават, че мнозинството от служителите им рутинно използват интернет, за да се диагностицират.

Всяко търсене в интернет обаче носи сериозна заплаха. Кашлицата може да се превърне в пневмония, болката в пръста в ампутация, главоболието в неизлечим мозъчен тумор. Ако търсите в интернет симптомите на някакво заболяване е изключително вероятно да се сблъскате с резултати, които показват сериозна болест. Интернет е пълен с огромно количество информация, голяма част от която може да е неточна или подвеждаща. Без подходящо медицинско обучение е лесно да се тълкуват погрешно симптомите и да се диагностицират сериозни състояния, които всъщност може да не са налице.

Въпросът е – надежден начин за диагностициране ли е интернет?

Интернет работи така че потребителят да бъде отведен до тези уебсайтове, които най-добре отговарят на 200-те параметъра за класиране в търсачката. Това се определя повече от уменията на SEO специалиста и разработчика на уеб страницата, отколкото от качеството и достоверността на информацията на тази страница.

Здравната информация може да бъде качена от частно лице, новинарски портал, научно общество или често от бизнес, който се надява да привлече клиенти. От това следва, че голяма част от наличната информация не е с добро качество. Без съмнение ще има комерсиално предубедена информация, която примамва читателите да закупят продукта, рекламиран от бизнеса, например хапче за отслабване. С други думи, макар и чудо на науката, търсенето в интернет не винаги извлича най-точната информация.

Защо интернет самодиагностиката не е добра идея?

Въпреки че интернет предоставя значението на техническите термини, разбирането на медицинската литература в истинския смисъл не е възможно за неспециалист без опит в структурирано обучение по здравеопазване.

Най-добрият начин да се обясни това е например с изучаването на нов език преди да посетите чужда страна. С помощта на наръчник е възможно да се разбере значението на повечето от често използваните думи, така че основните идеи да могат да бъдат изразени без затруднения. Познаването на думите обаче не е същото като познаването на езика. Опитайте се да прочетете роман или друго литературно произведение с тези основни познания – оказва се, че е изключително трудно. По този начин, освен ако всъщност не знаем езика, ще открием, че е невъзможно да разберем (и изразим) сложни идеи, метафори, евфемизми, стилизирани фрази и жаргон.

По същия начин, медицината е език и разбирането на медицинската литература включва не само познаване на техническите термини. Дълбокото разбиране на всички тези фини нюанси може да дойде само от структурирано обучение и опит. Без такъв фон, колекция от прости думи (технически термини) ще бъде до голяма степен безсмислена – ще създаде само безпокойство и объркване.

 

Лекарят или интернет търсачката – погрешна преценка

На тревожния ум му липсва преценка. Той може да пропусне няколко стъпки в логическото мислене, стигайки до песимистични и нереалистични заключения. Например, човек, който вече е разтревожен за главоболието си. Трескаво търси в интернет причини за това. Състоянието му може да го принуди да се съсредоточи върху най-сериозната причина за главоболие. Да кажем това е мозъчен тумор.  И въпреки че страницата правилно да показва, че е по-вероятно това да е мигрена, негативния резултат е на лице. Всъщност поради същата причина много лекари избягват да се самодиагностицират. Те предпочитат да се консултират с друг лекар, тъй като знаят как безпокойството може да замъгли собствената им преценка.

За пациента цела на посещението при лекар е да се намали безпокойството чрез получаване на яснота. Добрият лекар може да намали безпокойството само като изслушва търпеливо думите на пациента, позволявайки на пациента да се отпусне. След като диагнозата бъде обяснена, факторът на несигурността се премахва; умът на пациента се прочиства.

Интернет, тъй като е машина без емоции или емпатия, не може да постигне това.

Други недостатъци на използването на Интернет за самодиагностика и лечение

1. Потребителят е затрупан с дълъг списък от възможности от търсачката, за разлика от съветите на лекаря, който опростяват ситуацията. Самодиагностицирането въз основа на търсения в интернет може да доведе до забавяне на търсенето на подходяща медицинска помощ. Това може да доведе до влошаване на състоянието или усложнения, които биха могли да бъдат избегнати с ранна намеса.

2. Търсенето на симптоми онлайн често води до най-лошите сценарии. Това може да причини ненужно безпокойство и стрес. Човек може да повярва, че има сериозно заболяване, когато може да има само незначителен лесноразрешим проблем.

  1. Лесно можете да станете жертва на търговец, хостващ атрактивна уеб страница, която примамва пациента да закупи неоторизирани методи за лечение. Такива страници, макар и с ниско качество на съдържанието, могат да бъдат манипулирани, за да получат висок резултат в алгоритъма за класиране на уеб страници на търсачката.
  2. Пристрастие за потвърждение: Винаги може да се намерят резултати от търсенето, които подкрепят всяка теория, която пациентът би предпочел.
  3. Всяка ключова дума, която въвеждаме в полето за търсене, се наблюдава от търсачката, в опит да ни изпрати реклама въз основа на нашия профил. Например човек, който търси информация за наднорменото тегло, скоро може да получи реклами за медикаменти за отслабване, много от които са забранени и вредни.
  4. Медицинската етика в Интернет не е добре дефинирана. Всеки може да публикува информация и да рекламира магически лекове без валидни научни публикации в подкрепа на тези твърдения. За разлика от тях по-голямата част от лекарите се придържат към установения кодекс на медицинската етика.
  5. Използването на интернет за тълкуване на резултати от лабораторни тестове без клиничните разсъждения на лекар може да доведе до неоправдано безпокойство относно сериозно заболяване.

Лекарят или интернет търсачката или защо пациентите се обръщат към интернет за самолечение диагноза?

Интернет е безплатен. В по-голямата си част, може да бъде достъпен от уединението и комфорта на дома и е отворен 24/7. Няма нужда да запазвате час или да си вземате отпуск от работа. Много хора се доверяват сляпо на всяка печатна информация и могат да вярват дословно на цялата онлайн информация. Освен това интернет осигурява анонимност и не на последно място, не се подиграва на пациента, че поставя необичайно запитване.

Как лекарят поставя диагноза?

В допълнение към дълбокото разбиране на работата на човешкото тяло, лекарят също знае за различни заболявания и техните разнообразни симптоми. Освен това лекарят има опит: от собствените си пациенти от миналото и от колективния опит на други лекари, придобит по време на обучения и участия в научни семинари и конференции.

Най-важното разграничение тук е капацитет за аналитично мислене на тренирания човешки ум, който все още не може да бъде възпроизведен в нито един компютърен модел. Въпреки че даден уебсайт може да генерира алгоритъм или списъци с вероятности във формат за проверка на симптомите, той не може да съвпадне с интуитивното мислене (евристичен анализ) и способността за дедуктивно разсъждение на ума на лекаря.

Опитните лекари могат да изключат повечето алтернативни диагнози чрез просто снемане на подробна история – много пъти дори без извършване тестове. Тук няма безпогрешност – лекарят не винаги трябва да го прави правилно поради различни причини. Предоставената информация може да е непълна, може да има ограничения за извършване на изследвания, типичната проява на заболяването може да не е налице. Да не забравяме биологичната променливост на човешкото тяло – няма двама от нас, които да си приличат, както и биологията ни.

Добрите лекари се опитват да сведат до минимум тази грешка, като наблюдават пациента и желаят да го проследят,  ако симптомите продължават.

Пациентът се нуждае от лекаря не само за диагноза и изписване на медикаменти. Вземането на медицинско решение е много повече от писане на рецепта. В допълнение към научното мислене, то включва различна комбинация от емпатия, етика, морал, култура, духовност, увереност и ефективна комуникация.

Например, когато е изправен пред дилема, включваща сериозно заболяване в семейството, опитният лекар ще може да вземе практическо решение, съобразено със ситуацията, след като анализира безброй променливи. Дори решението да не се прилага никакво лечение е пример за такова решение.

Нито едно от тези неща все още не е възможно за една машина.

Интернет може да ви предостави много информация, но му липсва способността да мисли. Дори след създаването на така наречения AI (изкуствен интелект), който направи компютрите по-умни, мисловният капацитет на човешкия ум не може да бъде съпоставим.

Ами ако лечението на лекаря не работи?

Медицината не е точна наука. Не всички лекари споделят един и същ подход на лечение и не всички пациенти с едно и също състояние могат да бъдат лекувани с едни и същи лекарства.

Ако не настъпи подобрение след първоначалното лечение, би било разумно да се върнете и да уведомите лекаря за очевидната липса на отговор. Това е по-добър вариант, отколкото да търсите в интернет лекарствата и диагнозата, предложени от лекаря, и да се обърквате повече.

Като алтернатива може да се потърси второ мнение. Естествено, лекарят, който предлага второто мнение, ще бъде с предимство пред първия лекар, тъй като има възможност да разбере какъв курс на лечение не е дал резултат и какви изследвания вече са били проведени.

За какво тогава пациентът може да използва интернет?

По принцип не е погрешно и няма нищо лошо в това да се информирате в интернет. Въпреки че не е добър инструмент за самодиагностика, интернет предлага широк набор от услуги от гледна точка на пациента. Тези, които страдат от определени хронични заболявания като колит, астма или хипертония, могат да намерят информация и да поемат контрола над заболяването си. По този начин ще можете да зададете правилните въпроси на своя лекар и ще знаете повече за своето заболяване. В световен мащаб медицината е еволюирала от патриархалната система от миналото, при която лекарят е предписвал лечение, до взаимно подкрепящ се модел, при който лекарят и пациентът работят заедно, за да се справят с болестта.

Пациентите могат да научат повече за процедурите, които им предстоят, например сърдечна катетеризация, колоноскопия или ЯМР сканиране.

Можете да намерите помощ сред хора, които са сблъскали със същата диагноза. Тези търсения обаче трябва да са насочени единствено към по-добра информираност и взаимопомощ. Не трябва да се използват за самодиагностика, самолечение и да се сравняват симптомите с тези на друг пациент със същата диагноза. Повечето потребители в интернет не са лекари. Те не познават различните изяви на заболяването и неговото протичане. Дори и ако дават информация за собственото си заболяване от техен собствен опит, описаните симптоми могат да се отнасят и да са част от съвсем различна клинична картина.

Изключително важно е да можете да оцените качеството на страниците, където търсите медицинска информация. За да направите това, трябва да проверите: Дали информацията е подкрепена от източници и изследвания? От кого идва информацията? Страницата актуализира ли се редовно? Какъв специалист е човекът, който управлява съответната страница?

В обобщение, въпреки че интернет може да предостави полезна информация, тя никога не трябва да замества професионалната медицинска консултация. Винаги търсете съвет от лицензиран и опитен специалист за точна диагноза и подходящо лечение.

Не се поддавайте на импулса да станете страна в дилемата „лекарят или интернет търсачката“. Обърнете се към медицинските координатори на Здравен информационен център “Медикъл Караджъ“ за консултация. Ние ще насочим вашия случай към най-правилните специалисти и ще получите адекватно медицинско мнение за възможностите ви за лечение в чужбина. Доверете са на нашите знания и дългогодишен опит!

Leave a comment

Последно преглеждани в
блога

Pin It on Pinterest

Shares
Share This

Регистрирайте се

  • Въведете потребителско име. То НЕ може да бъде променено след създаването на профила.
  • Моля, въведете имейл
  • За да сме сигурни, че не бъркате при изписване, моля повторете имейла си отново.
  • Въведете паролата си. Minimum length of 8 characters.
    The password must have a minimum strength of Medium
    Strength indicator
  • Въведете паролата си отново.
  • Моля, приемете условията ни за ползване на сайта. Можете да ги прочетете тук.

Побарајте состанок

Вход в профила ви:

Ако нямате регистрация не се колебайте – регистрирайте се. Ще можете да коментирате безпрепятствено.

Офисите ни в страната и чужбина:

Централен офис София:

ул. Генерал Иван Колев, 33 В България, София

Офис Бургас:

ул. Иван Вазов 75 България, Бургас 8000

Офис Пловдив:

бул. Христо Ботев 92, бизнес център РИЛОН, ет. 2 България, Пловдив

Офис Шумен:

ул. Панайот Волов No.2 България, Шумен.

Офис Македония:

Бане Андреев Ронката №2, 1400 Велес, Македония