Проф. д-р Сабине Айхингер е специалист по хематоонкология и вътрешни болести в австрийската болница Wiener Privatklinik. Започва работа в Катедрата по вътрешна медицина на Медицинския университет във Виена през 1988 г., в отделението по хематология и хемастазеология, както в изследователски, така и в клиничен план. Дванадесет години по-късно, тя вече е доцент във виенския Медицински университет, където ръководи Клиниката по антикоагулация. Тя фокусира научната си дейност върху изследване на тромбозата. Проф. Айхингер ръководи най-голямото в света кохортно австрийско проучване за регистриране на рисковите фактори за рецидивиращ венозен тромбоемболизъм.
Тя членува в многобройни дружества, включително:
- Австрийското дружество по хематология и онкология,
- Австрийското дружество по вътрешни болести,
- Австрийското дружество по ангиология,
- Обществото за изследване на тромбозата и хемостазата ,
- Международното дружество по тромбоза и хемостаза,
- Американското дружество по хематология,
- Европейската асоциация по хематология.
Колко широко разпространена е анемията?
Анемията е широко разпространена. Тя засяга приблизително 1/3 от населението в световен мащаб.
Какви са видовете анемия?
Известни са 3 вида анемия – макроцитна (MCV > 100 fL), нормоцитна ( нормохромна – MCV от 80 до 100 fL) и микроцитна (MCV <80 fL).
Макроцитната се проявява чрез дефицит на витамин B12 или фолат. Тази анемия е миелодиспластичен синдром. Може да възникне като резултат от прекомерното количество консумиран алкохол, чернодробно заболяване, HIV инфекция и хипотиреоидизъм. От своя страна, нормоцитната включва хронична бъбречна недостатъчност, потиска костния мозък и причинява хемолиза. Дефицитът на желязо и таласемията са признаци на микроцитната анемя, която е хронично заболяване.
Разкажете повече за апластичната анемия, нейните симптоми и причините за нейната поява?
Апластичната анемия е рядко срещано заболяване. За пример, на запад средно двама души боледуват на всеки милион човека всяка година. Представлява животозастрашаваща форма на недостатъчност на костен мозък (локална панцитопения с хипоплазия или аплазия). Смъртността е висока, при липса на лечение.
Типични симптоми са:
- рецидивиращи инфекции поради неутропения,
- мукозен кръвоизлив / менорагия причинен от тромбоцитопения,
- умора
- кардиопулмонални находки (от прогресираща анемия).
Апластичната анемия е с идиопатичен произход. Лечението на рак е една от възможните причини, а и също така е очакван ефект. Може да бъде породена и от радиация и цитотоксични лекарства, токсични химикали, реакция към антибиотици, антисептични средства и други лекарства. Сред останалите възможни причини са и пароксизмална нощна хемоглобинурия, вирусни инфекции, нарушения на имунната система, бременност, тимома, анорексия нервоза.
Кой е по-склонен да развие апластична анемия?
Приблизително 1:1 е съотношението между половете при хората с апластична анемия. През първите 30 години от живота на човека се появяват половината от случаите на апластична анемия.
Споделете повече и за хемолитичната анемия и нейното диагностицирането?
Трябва да отбележим, че тя е коренно различна от апластичната анемия. В резултат на преждевременното разрушаване на циркулиращите червените кръвни клетки, жизнеспособността им намалява. Именно заради това хемолитичната анемия се определя като анемия. Ако при диагностицирането, броят на ретикулоцитите е повишен без това да е пряко свързано със скорошно кървене, корекция на дефицит на желязо или други хранителни вещества, можем да имаме съмнения за хемолитичната анемия. Други признаци включват индикации на разрушаване на еритроцитите, вкл. повишена лактат дехидрогеназа и билирубин и намален хаптоглобин. Промени във формата на червените кръвни телца в натривката на периферната кръв също могат да бъдат признак при диагностика..
Какви са причините за появата на хемолитичната анемия и последиците от нея?
Сред причините могат да бъдат автоимунни заболявания, дисеминирана интраваскуларна коагулация, вродени хемолитични анемии или такива предизвикани от лекарства, клостридиален сепсис и хемолиза, свързана с кръвопреливане. Механичната хемолиза, причинена от маршируване, биене на барабани бонго, аортната стеноза или сърдечната клапна протеза също е сред възможните причини. Сред останалите са и пароксизмална нощна хемоглобинурия, осмотичен лизис от хипотонична инфузия, паразит в еритроцитите, тромботична микроангиопатия или ухапване от змия. При проява на анемията, тя може да доведе до проблеми със сърдечно-белодробните органи, жълтеница, умора и не на последно място, тъмна урина.
Какви изследвания ще са необходими, за да се определи видът и причините за анемията?
За да се определят видът и причините за анемията се прави пълна кръвна картина. Определят се хемоглобинът, хематокритът, показателите на ЧКК, диференциалът на БКК, броят на еритроцитите (RBC или ЧКК), на левкоцитите (WBC или БКК), на тромбоцитите и на ретикулоцитите. Извършва се допълнително изследване за дефицит на желязо, при което се определят плазмените нива на желязо, насищането на трансферин и феритин, както и тоталния желязосвързващ капацитет (трансферин). Освен това се прави изследване за хемолиза – серумна лактатдехидрогеназа, витамин В12, хаптоглобин, нива на фолиева киселина. Изследва се и костния мозък при наличие на анормални клетки в кръвообращението или панцитопения.
Има ли различия в лечението спрямо възрастта на боледуващия?
Начинът на лечение на анемията зависи от нейния вид, а не от възрастта освен при апластичната анемия. При нея, не е възможна трансплантация на стволови клетки при по-възрастните.
Какво е препоръчително да се яде в такива случаи?
Хората с анемия трябва да се придържат към здравословното хранене. Хубаво е да се ядат зеленчуци и бобови култури, тъй като са богати на витамин В12 и фолиева киселина. Освен това към диетата може да се добави и месо, за да може организмът да си добави по естествен път необходимото количество желязо.
