Здравен информационен център Медикъл Караджъ има честа да си партнира с един от най-добрите офталмологични центрове в Турция – центърът по офталмология към American Hospital, част от фондация „Вехби Коч“.
Благодарение на опита ни, ние бързо можем да организираме записване на час за първична консултация. Да Ви помогнем в подготвяне на задължителните изисквания на специалистите, да Ви обясним всичко до най-малките подробности, така че да не мислите за организационните стъпки, а да сте спокойни и подготвени.
Един от водещите специалисти в офталмологичния център на American Hospital е проф. д-р Оркун Мюфтюоглу.
проф. д-р Оркун Мюфтюоглу
Кой е проф. д-р Оркун Мюфтюоглу?
Роден в Анкара през 1975 г., проф. д-р Мюфтюоглу завършва средното училище Ататюрк Анадолу в Анкара през 1993 г., а през 1999 г. Медицинския университет в Анкара. Завършва бакалавърската си степен в университета в Анкара. След това завършва медицинския колеж в Хюстън през 2003 г., а през 2006 г. Витреоретинална хирургия в Университета Дюк. През 2007 г. завършва усъвършенствана рефракционна хирургия в Института Офталмологико Аликанте. Печели стипендия за Cataract-Cornea с USMLE Texas Medical License в Югозападен медицински център на Университета на Тексас между 2007 и 2009 година.
През януари 2009 г. проф. д-р Мюфтюоглу става доцент, а през април 2015 г. професор. Интересите му включват сложна хирургия на катаракта, усъвършенствана рефракционна хирургия, кератоконус-роговично заболяване и хирургия, комбинирана глаукома и хирургия на изкуствена роговица и витреоретинална хирургия.
От октомври 2016 г. работи в Медицинския факултет на Университета Коч като офталмолог и офталмологичен хирург.
Проф. д-р Оркун Мюфтюоглу има над 50 международни статии, над 100 публикации и още над 1000 международни цитата. Редактор е и рецензент на много чуждестранни и международни списания за офталмология, като например американски журнал на офталмолофията, британски журнал на офталмолофията, Европейски журнал на офталмолофията, Азиатско-тихоокеански журнал по офталмология, Международно списание за офталмология, Клинична и експериментална офталмология, Журнал за рефракционна хирургия на катаракта, Журнал на рефрактивната хирургия и др.
Награден е за най-добро представяне от американската академия по офталмология.
Проф. д-р Оркун Мюфтюоглу членува в турската асоциация по офталмология, американската академия по офталмология, американско дружество за хирургия на катаракта и рефракционна хирургия, европейското дружество на катаракта и рефракционни хирурзи (комитети по образование и млади офталмолози).
В практиката си проф. д-р Мюфтюоглу има над 10 000 случая на оперирани очи. Голяма част от тях се отнасят до операция на катаракта при особено сложни случаи:
- имплантация на трифокална и торична интраокуларна леща
- ексимерни лазерни операции, включително LASIK, PRK
- лечение на кератоконус с напреднали трансплантации на роговица (вътреклетъчни пръстенни сегменти, омрежване)
- комплексна витреоретинална хирургия
КЕРАТОКОНУС
Какво е кератоконус? Какво представлява това заболяване?
Най-външният слой на окото – РОГОВИЦАТА (т.е. частта, която се съпротивлява при докосване с пръст при затворено око) обикновено е с КУПОЛОВИДНА форма. Когато тази част на окото вместо форма на КУПОЛ е с ПИРАМИДАЛНО-КОНУСОВИДНА форма, то това състояние се нарича КЕРАТОКОНУС (РОГОВИЦА С КОНУСОВИДНО-ПИРАМИДАЛНА ФОРМА).
Как възниква това заболяване?
Обичайно РОГОВИЦАТА т.е. онази част, която представлява най-външният слой на окото или иначе казано- прозорецът на окото, е сравнително здрава и устойчива тъкан. Заболяването кератоконус се образува тогава, когато тъканта на роговицата е по-мека. В следствие на това роговицата, която бива избутвана от налягането в окото, с времето се издува навън и разваля зрението.
Кои са причините за възникването му?
- Наследствеността има огромна роля.
- Смята се, че чесането и триенето на очите имат значение за възникването на това заболяване.
- Населяваната област (по-често се среща в Турция, Близкия Изток и в Средиземноморието)
Какви са симптомите
- Замъглено зрение, (увеличаващо се особено вечер)
- Понижаване на качеството на зрението
- Непрекъснато увеличаващи се диоптри (много често като увеличаваща се миопия и астигматизъм)
- Неясно зрение с очила
- Явна разлика между измерените диоптри и очилата
- Сърбеж в очите, желание за търкане на очите
- Премрежване на очите и чувствителност към светлината
- Понякога може да няма никакви симптоми
- Горе посочените признаци не са доказателство за наличието на КЕРАТОКОНУС. При такива симптоми прегледът при очен специалист е задължителен.
Как се развива?
- Най-често заболяването прогресира. По-бързо прогресира най-вече при хора на възраст между 15 и 35 години. Когато заболяването прогресира непрекъснато и по-бавно, пациентът може и да не го разбере. При висока степен на прогресиране болестта може да причини сериозна загуба на зрението.
- Много често при това заболяване се регистрират разлики между двете очи. Това е причина пациентите да виждат по-добре с едното око и при голям прогрес в другото око, това състояние да не им прави впечатление.
- Прогресирането на заболяването може да се ускорява и да намалява. Невъзможно е да се прецени с точност скоростта на напредъка при отделните пациенти. Най-често прогресирането на болестта намалява в периода между 35-тата и 45-тата година на пациента. Въпреки това има пациенти, при които болестта прогресира дори и след 45-тата им година.
- Макар и рядко при много голямо прогресиране на болестта при някои пациенти се получава пукнатина по защитната вътрешна ципа на окото, в роговицата (външната повърхност на зеницата) се натрупва вода и тя побелява (хидропсия).
Как се лекува?
Това заболяване се проявява много различно и това е причина лечението да се определя спрямо пациента.
За увеличаване на зрението:
- Очила
- Контактни лещи
- Твърди, газопропускливи контактни лещи
- Хибридни контактни лещи
- Поставяне на парче-ринг в роговицата с помощта на фемтосекунден лазер
За забавяне, прекратяване развитието на болестта:
- Омрежване на колаген (crosslinking):
- Терапия, провеждана едновременно с Рибофлавин (витамин В2) и UV облъчване, която води до втвърдяване на роговицата и спира прогресирането на болестта. Осигурява защита за дълъг период.
- Прилага се с капкова анестезия. Без необходимост от болничен престой. Без затваряне на окото.
- Има различни видове, Период за оздравяване: От 1 до 5 дни в зависимост от вида. Напълно излекуване от 2 до 6 месеца.
- Поставяне на парче-ринг в роговицата с помощта на фемтосекунден лазер
- С помощта на фемтосекундния лазер (технология, която позволява тяло с дебелина на косъм да бъде разделено на 100) в роговицата се намества парче, благодарение на което се коригира изпъкването навън, съпровождащо развитието на болестта кератоконус. Фиксираният вътре в окото ринг е прозрачен и може да остане вечно в него, без да създава проблеми. Рингът не се вижда и пациентът не го усеща.
- Прилага се с капкова анестезия. Без необходимост от престой в болницата. Без затваряне на окото.
- Период за оздравяване: Много често се постига явно оздравяване в рамките на 1 ден. Процесът на оздравяване продължава и след това.
За лечение на прогресирало заболяване, което не може да се коригира, чрез другите методи:
- Трансплантация на ламели (части) от ново поколение
- При този метод се подменя онази част от роговицата, която е заболяла. Не се подменя здравата вътрешна част (ендотелът), която осигурява прозрачността.
- По този начин се получава сериозно понижаване на отказите за трансплантация на роговицата.
Страдат ли и роднините ми от това заболяване? Предава ли се на децата ми?
- Много често и роднините на пациентите с кератоконус страдат от кератоконус в различна степен.
- Децата не наследяват директно болестта, но те също може да са предразположени към кератоконус.
ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА РОГОВИЦА
Какво представлява трансплантацията на роговица?
- Докато повърхността на роговицата може да се самовъзстановява, вътрешните ѝ части, които представляват 95% от нея, нямат тази особеност. Затова, заболяванията в тази област могат да причинят щети, довеждащи до трайно нарушение на зрението.
- При такъв вид болести, ако не може да се приложи друго лечение, може да се наложи трансплантиране на роговица.
- Трансплантиране на роговица представлява подмяна на прозрачната част на окото с тъкан, взета от друг човек.
Каква е степента на успеваемост при трансплантацията на роговица?
При различните заболявания съществуват различни степени на успеваемост. Степените на успеваемост варират между 60% и 95%.
С какво е по-различна трансплантацията на роговица от трансплантациите на бъбреци, черен дроб или други органи?
Важно предимство на трансплантацията на роговицата пред трансплантациите на други органи е фактът, че това представлява трансплантиране на тъкан без кръвоносни съдове. Поради тази причина, степента на отхвърляне е по-ниска в сравнение с другите органи.
Може ли и трансплантацията на роговица да бъде отхвърлена от реципиента? Какво представлява трансплантацията на роговица? При кои хора се прилага?
Представлява подменяне на роговицата (прозрачната част) на окото с нова тъкан, взета от друг човек. Вътрешните части на роговицата, които представляват 95% от нея, не могат да се подновяват от само себе си. Затова, болестите в тази област могат да причинят трайно увреждане на зрението. При подобни болести може да се наложи трансплантация на роговица. Сред тези болести могат да изброят заболявания като кератоконус, роговични инфекции, наранявания на роговицата, наследствени болести на роговицата, нараняване на роговицата вследствие на очни операции.
Каква е степента на успех на трансплантация на роговицата на окото? Трансплантацията на роговицата на окото е важно превъзходство в сравнение с други трансплантаций на органи. Следователно процентът на успеваемост е до 90%, въпреки че варира в зависимост от заболяванията.
Каква е степента на успеваемост на трансплантациите на роговица? Какви предимства има?
Трансплантациите, при които се извършва трансплантация само на болния участък се нарича ламеларна (частична) трансплантация. Предните части на роговицата, които заемат около 95% от нея (строма и епител) изпълняват функцията на стена, обаче, задните части, които заемат 5% (плътен слой и ендотелен слой) правят роговицата прозрачна. В основна степен, отхвърлянията на трансплантациите се причиняват срещу тази 5%, осигуряваща прозрачността и живостта част. Докато при някои болести заболява само предната част, то при други заболява само задната. Затова се трансплантира само болната част и така се осъществява много малка промяна
Трансплантации на роговица от ново поколение – какви са видовете ламеларна трансплантация?
Съществуват 3 основни начина. Това са:
- ПРЕДНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ (DALK)
- ЗАДНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ (DSEK, DMEK)
- ТРАНСПЛАНТАЦИИ С ПОМОЩТА НА ФЕМТОСЕКУНДЕН ЛАЗЕР
Защо ламеларните частични трансплантации на роговица са предпочитани?
При променяне само на една част на роговицата, отхвърлянето е по-рядко, трансплантът може да живее по-дълго време, разваля се по-малко, издръжливостта на окото към външните травми се увеличава, при някои видове не се използват шевове, при някои видове зрението може да бъде отлично, в крайна сметка са по-успешни.
Може ли всяка трансплантация да се извърши чрез ламеларна техника?
Не, не всяко око е подходящо за този вид трансплантации. Ако по всички слоеве на роговицата има повреди, този вид трансплантации не могат да се извършат. При тези случаи се прилага класическа трансплантация на роговица. Обаче, при всички случаи в които е възможно, прилагането на тези техники носи множество ползи.
Какво представлява dalk (предна дълбока) трансплантация на роговица? При кои пациенти се прилага?
Трансплантацията на външния слой на роговицата, който представлява 95% от нея, се нарича DALK. (Точно обратното на DMEK трансплантацията. По този начин не се налага трансплантацията на вътрешната част, която придава прозрачността. Така отхвърлянето на транспланта е много трудно, почти невъзможно. Освен това, понеже собствения вътрешен слой на пациента остава здрав, необходимостта той да бъде сменен в бъдеще ще бъде намалена или няма да се налага, като срещу травми (удряне) окото ще бъде най-малко 5 пъти повече издръжливо в сравнение с класическата трансплантация. Да се отдели 5% част от 95% част не е лесно и за разделянето им се използва въздух или специални вещества и техники. При този начин на трансплантация не се използват шевове като при класическата трансплантация. Поради това, степента на виждане е равна на тази при класическите трансплантации.
При кои пациенти се прилага dalk (предна дълбока) трансплантация?
Препоръчва се при пациенти, при които е болен външният 95% слой. Първи след тези заболявания се нарежда кератоконусът, а освен него и роговичните дистрофии, нараняванията на роговицата, премахване на белезите след инфекции на роговицата (след херпес или други инфекции) са сред най-честите причини.
Какво представляват dsek и dmek задни трансплантации на роговица?
Трансплантациите на 5% вътрешен слой на роговицата се наричат DSEK и DMEK. Докато при DSEK все още има една част преден слой, при DMEK няма никакъв преден слой. Поради това, че е много нежен слой, трансплантацията се извършва като по време на операцията по възможност не се докосва с никакъв уред или се докосва много малко. Пак поради тази причина, частта, която ще се трансплантира се прихваща без да се използват шевове, чрез въздух или газ. След операцията дори потенциално е възможно постигане на 100% зрение. След операцията, възстановяването може да протече много бързо. Практиката показва, че степента на отхвърляне е по-ниска, както и повторна промяна на транспланта ще може да бъде по-лесна. Освен това, при някакъв удар (травма) издръжливостта ще бъде 5-7 пъти по-висока в сравнение с око с класическа трансплантация. Но като хирургическа процедура, операцията изисква опит.
При кои пациенти се прилага dsek и dmek (задни) трансплантации на роговица?
Когато слоят, който заема вътрешната част на роговицата се повреди, роговицата се замъглява и при много напреднали случаи причинява бодеж и болка. Този случай може да бъде предизвикан или вследствие на наследствени заболявания (дистрофия на Фукс), или поради прекарани вътреочни операции, или във връзка с вътреочните лещи. За тази пациенти са подходящи DSEK и DMEK трансплантации.
Могат ли да се излекуват и катаракта, очно налягане, заболявания на ретината заедно с кератопротезата?
Заедно с операцията за трансплантация на роговицата ако се налага могат да се излекуват заболяванията на цветната част (ирис) на окото, катаракта – заболявания на очната леща и заболяванията на ретината в един и същ сеанс чрез хирургическите техники.
Кои са трансплантациите на роговица с висок риск?
Това, степента на успеваемост да бъде ниска, поради различни причини, се нарича трансплантация на роговица във висок риск. При подобни случаи, лекуването на придружаващите заболявания и състояния е от доста голямо значение за увеличаване успеха.
Кои болести могат да се посочат за пример за трансплантации на роговица с висок риск?
Основната причина за това, трансплантацията на роговица да бъде по-успешна в сравнение с трансплантациите на другите органи в тялото е фактът, че в роговицата няма кръвоносно съдове. Обаче, в някои случаи в роговицата може да има кръвоносни съдове и това да причини отхвърляне на транспланта. В този случай се налага лечение на обхващането от кръвоносни съдове Ако в някои структури в окото, особено в тъканта ирис, придаваща цвета на окото има повреди или слепвания, то се налага заедно с трансплантацията да се извърши операция за пупилопластика, която означава пластична хирургия на ирисовата тъкан. Ако има проблеми с лещите в окото, вътреочните лещи трябва да се сменят и ако е необходимо да се пришият към бялата част на окото – структурата, наречена склера или към тъканта ирис. Ако има проблеми в гела, изпълващ очната ябълка и наричан стъкловидно тяло, задължително това трябва да бъде преценено и заедно да се извърши операцията витректомия. Ако преди това в окото е прекаран херпес, преди и след трансплантацията на роговица трябва да се приложат своевременни медикаментозни лечения.
Какво представлява трансплантацията на лимбални стволови клетки?
Когато кожната част (епител), покриваща повърхността на роговицата бъде наранена, тя най-вече се поправя благодарение на стволовите клетки, намиращи се в сиво-верната област (limbus), която остава между бялата и прозрачната част на окото. Вследствие на някои заболявания или наранявания тези стволови клетки могат да се повредят и тогава повърхността на окото никога не се възстановява. При подобни случаи, от другото око на същото лице или от негов роднина може да се вземе малък ствол, да се размножи и да се трансплантира. По този начин болестта може да се излекува.
При лечението на кои пациенти може да се прилага трансплантация на лимбални стволови клетки?
Може да приложи при лечението на всички пациенти, които имат повреди в зоната на лимбуса. Сред тях основно могат да се изброят страдащите от изгаряния на очната повърхност, синдром на Стивънс-Джонсън, травми – удари, претърпелите множество операции.
Когато се вземе от другото око на същия човек (автолог) или от друг човек (хетеролог) ли трансплантацията на лимбални стволови клетки е по-успешна?
Всяка част е специална за притежаващия я човек. Дори и при братята и сестрите пълното съответствие не е лесно. Поради тази причина, ако е здраво, взимането на стволови клетки от другото око на пациента е много по-успешно в сравнение с взимане от друг човек (дори и той да бъде най-близкия му роднина – брат или сестра).
Ако трансплантът на лимбални стволови клетки се вземе от другото ми око, то ще се наруши ли здравето на здравото ми око?
Стволът, взет от здравото око е ограничен. Освен това, понеже стволът е на мястото си, той расте на същото място като отрязана трева или отрязана коса. Поради тази причина, не се очаква в здравото око да се появи някакво увреждане. Дори и да се появят някои не дотолкова сериозни случаи, то те могат да се излекуват с необходими и своевременни лечения.
Какво представлява трансплантацията на амниотична мембрана (мембраната между майката и бебето)?
Това е мембрана, която осигурява хармонията между майката и бебето и правилното развитие на бебето. В себе си съдържа особености, които регулират и подпомагат възстановяването на множество рани. Поради тези свои особености се използва за бързото възстановяване на раните върху роговицата.
Къде се използва амниотичната мембрана (мембраната между майката и бебето)?
Техника, която се прилага за бързото и качествено възстановяване на нараняванията в окото и особено в роговицата. Поради тази причина, след незаздравяващите рани в роговицата се използва и в ранното лечение на изгарянията на роговицата заедно с трансплантацията на лимбални стволови клетки.
Амниотичната мембрана (мембраната между майката и детето) постоянно ли ще остане в окото ми?
Тази мембрана с времето се топи от само себе си и изчезва. Поради тази причина, въздействието ѝ е временно, но е важно, защото е в критичен период.
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ СВЪРЗАНИ С ОПЕРАЦИЯ С ЕКСИМЕРЕН ЛАЗЕР
- Операцията се прилага за намаляване на очното налягане. Не винаги е възможно налягането на очите да бъде сведено до „0”. Поради това целта не е постигането на „0” налягане, а да се избегне необходимостта от очила.
- След операцията дори и ниско е възможно да остане налягане. Колкото по-високо е било налягането преди операцията толкова е и възможността за по-високо остатъчно налягане след операцията.
- Операцията е доказана като успешна. До днес на тази операция са подложени около 30 милиона души. Всяка година в САЩ близо 1 милион души се подлагат на лазерна процедура. Има проучвания за последните 10 години. Според тях успешните операции са 99% а при 95% се е постигнал по-добър резултат от очакваният. При сравнение с други операции свързани с тялото на човек, тези резултати са изключително високи.
- Офталмолозите и техните близки също правят тази операция. По тази тема има публикувани дългосрочни резултати в най-престижното световно списание Journal of Cataract Refractive Surgery в статия номер 2014:40:395-402 където в САЩ 226 доктора извършват операция с ексимерен лазер на 439 очи. В крайна сметка лекари са изобретили лазера(В известна степен очен лекар). След проучването е научно доказано, че има много висока степен на добро зрение, удовлетворение и повишаване на качеството на живот.
- Но разбира се както при всяка друга процедура и при тази могат да се наблюдават следоперативни усложнения.
- След операция LASIK може да се направи операция за катаракт. Налични са формули, използвани за изчисляване на лещата на катаракта.
- Най-общо има 2 типа операции:
1. LASIK:
- След като се направи разрез върху роговицата (с помощта на скалпел или лазер) се образува клапа (подобно на разгръщането на първата страница на книга) и след това се прилага ексимерният лазер.
- Възстановяването е много бързо, единствено в деня на процедурата се усещат парене-дразнене и сълзене, на следващата сутрин тези неразположения почти изчезват, а пациентът може да се върне на работа след 1 ден.
2. LASEK или PRK:
- Роговицата се обработва директно с ексимерен лазер
- Възстановяването отнема малко време, в денят да процедурата се наблюдават сериозни парене, дразнене и сълзене от окото. До 4 дни след процедурата тези симптоми отшумяват.
