Неврохирургия

Направлението неврохирургия е медицинска специалност, която се занимава с диагностика и лечение на пациенти с увреждания или заболявания/нарушения на мозъка, гръбначния мозък, гръбначния стълб и периферните нерви във всички части на тялото. Неврохирурзите могат да работят с пациенти от всички възрасти, от недоносени бебета до възрастни хора. В зависимост от естеството на нараняването или заболяването, неврологичният хирург може да осигури хирургична и/или нехирургична помощ.

Специалистите по неврохирургия не са просто мозъчни хирурзи. Те са медицински специалисти по неврохирургия, които също могат да помогнат на пациенти, страдащи от болки в гърба и шията, както и от множество други заболявания, вариращи от тригеминална невралгия до травма на главата и болест на Паркинсон.

Неврохирургията е една от най-модерните дисциплини в света на науката и медицината и включва използването на някои от най-модерните технологии, налични в момента. Все по-често в неврохирургията се използват минимално инвазивни процедури, които постигат сравними или по-добри резултати от откритата хирургия. Ползите за пациента включват по-малко болка, по-бързо възстановяване и минимални белези.

Основните подспециалности на неврохирургията са:

• Детска неврохирургия – включва аномалии на лицето, вродени дефекти на гръбначния стълб и тумори
• Невроонкология – лечение на мозъчни и гръбначни тумори
• Функционална неврохирургия – лечение на редица състояния, включително епилепсия, двигателни нарушения и церебрална парализа
• Невроваскуларна хирургия – включително сложни аневризми и анормални или стеснени кръвоносни съдове
• Травматология – за лечение на наранявания на главата
• Черепна хирургия – при нарушения на основите на черепа и туморите на основата на черепа
• Гръбначна хирургия

Някои от основните видове състояния, които неврохирурзите лекуват:

• тумори на мозъка, гръбначния стълб и черепа
• травми на главата и гръбначния мозък
• дегенеративни състояния на гръбначния стълб и дискови хернии
• съдови заболявания на гръбначния мозък
• мозъчни аневризми и артериовенозни
• хеморагични и исхемични инсулти
• епилепсия
• инфекции
• двигателни нарушения като болест на Паркинсон
• някои психични разстройства
• вродени състояния като spina bifida
• състояния, които влияят на церебро-спиналната течност като хидроцефалия
• тумори на хипофизата и невроендокринни нарушения

Методи на изследване в направлението неврохирургия:

Невроелекторофизиология

• Електроенцефалограма (ЕЕГ) е запис на мозъчната дейност. По време на теста малки сензори са прикрепени към скалпа, за да улавят електрическите сигнали, генерирани, когато мозъчните клетки изпращат съобщения. Тези сигнали се записват от апарат и по -късно се разглеждат от лекар, за да се види дали са необичайни.
• Електромиография (ЕМГ) e изследване, което измерва електрическата активност на мускулите и дава информация за мускулната и нервната система. ЕМГ се извършва едновременно с друго изследване, даващо информация за проводната функция на нервите – електроневрография. В някои случаи се провежда само електроневрография. При електромиографията в мускулите се въвеждат малки стерилни иглени електроди за измерване на електрическата активност на мускулите и нервите. При електроневрографията периферните нерви се стимулират с кратки електрически импулси, водещи до мускулно съкращение.
• Предизвикани потенциални тестове (ЕП) – измерват времето, необходимо на мозъка да реагира на сензорната стимулация чрез светлина, звук или допир. Използват се като диагностичен инструмент и могат да открият ненормални отговори на стимулацията, които могат да показват заболяване.

Неврорентгенология

• Рентгенография – метод на изобразяване на органите в човешкото тяло чрез ниска доза рентгенови лъчи. Прилага се с диагностична цел при различни заболявания.
• Скенер – съвременен диагностичен метод с рентгенови лъчи, който дава срезови образи на вътрешни органи и структури. Почти няма направление в медицината, в което компютърната томография да не е широко използвана в диагностичния процес.
• Ядрено-магнитен резонанс – медицинска техника за изобразяване, която използва магнитно поле и компютърно генерирани радиовълни за създаване на подробни изображения на органите и тъканите в тялото.

Невроофталмология

Прецизното диагностициране и проследяване на състоянието на очите е от съществено значение за вярната неврологична диагноза.

Отоневрология

Правилното диагностициране на заболяванията на вътрешното ухо е от голямо значение за неврологичната диагноза.

Диагностични инвазивни методи/манипулации в неврохирургията:

• Пункционни техники за вземане на ликвор – (лумбална пункция)

Човешкият мозък нормално „плува” в т.нар. ликвор или гръбначномозъчна течност. Ликворът омекотява и предпазва мозъка от увреда при различните движения или удари на главата. Освен това той снабдява мозъчната тъкан с важни хранителни вещества, растежни фактори и хормони. Лумбалната пункция е процедура, при която се изтегля малко количество ликвор с цел да бъде изследван за промени, които се наблюдават при различни заболявания. Лумбалната пункция се извършва на нивото на трети и четвърти лумбален прешлен или на нивото на четвърти лумбален и първи кръстцов прешлен. За целите на изследването обикновено се вземат около 10 мл ликвор.

• Изследвания на мозъчния кръвоток:
  • Доплер – Доплеровата сонография е безвреден и безболезнен метод за изследване на посоката и скоростта на кръвния ток в кръвоносните съдове /артерии и вени/. В основата му е доплеровият ефект, който представлява промяна в честотата на ултразвуковите вълни от движещите се формени елементи на кръвта, най-вече от червените кръвни клетки.
  • Ангиография – използват се рентгенови лъчи и контраст, за да се получат изображения на вътрелуменното пространство на артериите и вените на мозъка и гръбначния мозък.

Оперативни техники извършвани по направление неврохирургия:

Мозъчна хирургия

Премахване на съсиреци

Хирургичната тромбектомия е вид операция за отстраняване на кръвен съсирек от вътрешността на артерия или вена. Обикновено кръвта тече свободно през кръвоносните съдове- артериите и вените. Артериите носят кръв, богата на кислород и хранителни вещества към тялото. Вените пренасят отпадъчни продукти обратно към сърцето. В някои случаи кръвта се уплътнява и се образува кръвен съсирек в един от тези съдове. Това може да блокира притока на кръв. Когато кръвният поток е блокиран, близките тъкани могат да бъдат повредени. По време на хирургичната тромбектомия се прави разрез в кръвоносния съд, съсирекът се отстранява и кръвоносният съд се поправя. Това възстановява притока на кръв. В някои случаи може да се постави балон в кръвоносния съд, за да се поддържа отворен.

Поправяне на аневризма

Аневризмата представлява абнормно разширение на кръвоносен съд, което се дължи на дефект на стената на съда. Състоянието може да се развие във всеки един кръвоносен съд, но най-често се наблюдава в областта на коремната аорта и мозъка. В повечето случаи мозъчният аневризъм дълго време протича безсимптомно. В редки случаи патологичното разширение на кръвоносния съд може да се разкъса и да настъпи вътремозъчен кръвоизлив. Това може да доведе до инсулт, различно по степен мозъчно увреждане или смърт. Два са най-често използваните методи на лечение при мозъчен аневризъм:

• Хирургическо клипсиране – това е процедура, чиято цел е да премахне разширението на стената на кръвоносния съд. След проникване в черепа хирургът поставя малък клипс в основата на аневризмата и така спира притока на кръв към него.
• Ендоваскуларно протезиране – тази процедура е по-малко инвазивна. При нея хирургът вкарва малка тръбичка – катетър през голяма артерия, най-често в слабинната област и чрез тази тръбичка достига до желаната артерия в мозъка, където се намира аневризмата. След това през катетъра той прокарва платинена тел, която се навива под формата на спирала в основата на аневризмата и по този начин спира притока на кръв към патологичното разширение на стената на кръвоносния съд.

Отстраняване на тумор

Хирургията е едно от основните лечения за тумори на мозъка и гръбначния мозък. Може да се направи операция за:

• отстраняване на целия тумор,
• отстраняване на част от тумора, за да се забави растежа му и да се повлияят симптомите
• източване на течност в мозъка при хидроцефалия
• диагностициране на мозъчен тумор – биопсия

Мозъчната хирургия не е подходяща за всеки пациент. Това е сложна операция, която не винаги е възможна. Някои тумори например растат в области на мозъка, които за лекарите са трудни за работа, като мозъчния ствол, например.

Спиране на мозъчно кървене

Кръвоизливът в мозъка е вид инсулт. Причинява се от спукване на артерия в мозъка и причиняване на локализирано кървене в околните тъкани. Това кървене убива мозъчните клетки. Има няколко рискови фактора и причини за мозъчни кръвоизливи. Най -често срещаните включват:

• Травма на главата.
• Високо кръвно налягане.
• Аневризма.
• Аномалии на кръвоносните съдове. (Артериовенозни малформации) Слабостите в кръвоносните съдове в и около мозъка могат да присъстват при раждането и да се диагностицират само ако се развият симптоми.
• Амилоидна ангиопатия. Това е аномалия на стените на кръвоносните съдове, която понякога възниква при стареене и високо кръвно налягане. Може да причини много малки, незабелязани кръвоизливи, преди да причини голямо.
• Нарушения на кръвта или кървенето. Хемофилията и сърповидноклетъчната анемия могат да допринесат за понижаване на нивата на тромбоцитите в кръвта и съсирването. Разредителите на кръвта също са рисков фактор.
• Чернодробно заболяване. Това състояние е свързано с повишено кървене като цяло.
• Мозъчни тумори.

Симптомите на мозъчния кръвоизлив могат да варират. Те зависят от мястото на кървене, тежестта на кървенето и количеството на засегнатата тъкан. Симптомите се развиват внезапно. Те могат постепенно да се влошат.

Симптомите включват:

• Внезапно силно главоболие
• Припадъци без предишна история на гърчове
• Слабост в ръката или крака
• Гадене или повръщане
• Намалена бдителност, летаргия
• Промени във визията
• Изтръпване или мравучкане
• Трудности при говорене или разбиране на речта
• Затруднено преглъщане
• Трудности при писане или четене
• Загуба на фини двигателни умения
• Загуба на координация
• Загуба на равновесие
• Ненормални вкусови усещания
• Загуба на съзнание

Как се лекува мозъчния кръвоизлив?

Лекарите могат да проведат различни образни тестове, като например компютърна томография, която може да разкрие вътрешно кървене или натрупване на кръв, или ЯМР. Може да се извърши и неврологичен преглед или очен преглед, който може да покаже подуване на зрителния нерв. Лумбална пункция обикновено не се извършва, тъй като може да бъде опасна и да влоши ситуацията. Лечението на кървене в мозъка зависи от местоположението, причината и степента на кръвоизлив. Може да се наложи операция за облекчаване на отока и предотвратяване на кървенето. Може да се предписват и някои лекарства. Те включват болкоуспокояващи, кортикостероиди или осмотици за намаляване на отока и антиконвулсанти за контрол на гърчовете.

Лечение на черепномозъчна травма

Разнообразие от лечения може да помогне на човек да се възстанови от черепно-мозъчна травма и понякога може да намали или премахне някои физически, емоционални и когнитивни проблеми, свързани с травмата. Спецификите на лечението, включително вида и продължителността, зависят от това колко тежко е увреждането и областта на мозъка, която е била травмирана.

Леката черепно-мозъчна травма, понякога наричана сътресение, може да не изисква специфично лечение освен почивка. Въпреки това е много важно да се следват инструкциите на специалистите за пълна почивка и бавно връщане към нормалните дейности след лека черепно-мозъчна травма. Ако човек се върне към нормалните си дейности твърде рано и започне да изпитва симптоми, процесът на оздравяване може да отнеме много повече време. Някои дейности, като работа на компютър и концентрация, могат да уморят мозъка, въпреки че не са физически натоварващи. Човек със сътресение може да се наложи да намали този вид дейности или да прави чести почивки, за да остави мозъка да си почине. В допълнение, алкохолът и други лекарства могат да забавят възстановяването и да увеличат шансовете за повторно нараняване.

Спешната помощ при черепно-мозъчни травми обикновено се фокусира върху стабилизирането и поддържането на пациента жив, включително гарантиране, че мозъкът получава достатъчно кислород, контролиране на кръвта и мозъчното налягане и предотвратяване на по-нататъшно нараняване на главата или шията. Понякога е необходима операция като част от спешната помощ за намаляване на увреждането на мозъка. Хирургията може да включва:

• Премахване на кръвни съсиреци. Кървенето в мозъка или между мозъка и черепа може да доведе до големи участъци от съсирена кръв, наричани хематоми. Тези участъци от съсирена оказват натиск върху мозъка и могат да увредят мозъчните тъкани
• Ремонт на фрактури на черепа. Установяването на тежки фрактури на черепа или премахването на парчета череп или други отломки от мозъчната област може да помогне за започване на лечебния процес на черепа и околните тъкани.
• Облекчаване на налягането вътре в черепа. Повишеният натиск от подуване, кръв и други в черепа, увреждат мозъка. В някои случаи е необходимо да се направи дупка в черепа или да се направи шънт или дренаж, за да се облекчи налягането вътре и да се позволи изтичането на излишната течност.

Вентрикулоперитонеален шънт

Вентрикулоперитонеален шънт е медицинско устройство, което облекчава натиска върху мозъка, причинен от натрупването на течности.

Шънтирането е хирургична процедура, която лекува предимно състояние, наречено хидроцефалия. Това състояние възниква, когато излишъкът от цереброспинална течност се събира в вентрикулите на мозъка. Цереброспиналаната течност омекотява мозъка и го предпазва от нараняване в черепа. Обикновено цереброспиналната течност тече през вентрикулите до основата на мозъка. След това течността облива мозъка и гръбначния мозък, преди да се абсорбира отново в кръвта. Когато този нормален поток се наруши, натрупването на течност може да създаде вредно налягане върху тъканите на мозъка, което може да го увреди. Лекарите хирургично поставят вентрикулоперитонеален шънт в един от вентрикулите на мозъка, за да отклонят течността и да възстановят нормалния поток и абсорбция на цереброспиналаната течност.

Стереотактична радиохирургия

Стереотактичната радиохирургия е много прецизна форма на терапевтична радиация, която може да се използва за лечение на аномалии в мозъка и гръбначния стълб, включително рак, епилепсия, тригеминална невралгия и артериовенозни малформации.

Стереотактичната радиохирургия не включва разрез или отваряне. При процедурата внимателно се насочват рентгенови лъчи към анормалните тъкани през кожата от различни посоки.

Радиохирургията работи по същия начин като другите видове терапевтична рентгенология: Рентгеновите лъчи изкривяват или разрушават ДНК на клетките в анормалните области, така че те не могат да се възпроизвеждат и да растат. При оптимално лечение анормалната тъкан става неактивна и постепенно се свива.

Хирургическата прецизност на техниката е особено полезна при лечение на малки или труднодостъпни аномалии в мозъка и гръбначния стълб. Целевият фокус на радиацията в радиохирургичните техники води до по-малко увреждане на здравите околни тъкани и по-малък риск от инфекция, което го прави по-безопасен за тези, които току-що са претърпели операция.

Стереотактичната радиохирургия причинява по-малко и по-леки странични ефекти от конвенционалните лъчетерапии, които обхващат по-широка област и могат да засегнат здравата тъкан. Следните нежелани реакции обикновено са временни и се подобряват в рамките на няколко седмици.

• умора
• дразнене на кожата на мястото на лечението
• косопад на мястото на лечението
• главоболие
• неврологични симптоми като изтръпване или слабост
• стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане или диария

Стереотактичната радиохирургия има екипен подход, включващ специалисти по радиационна онкология и неврохирургия. Експерт по дозиметрия определя как трябва да се насочат лъчите и физик изчислява количеството радиация, което пациентът трябва да получи, балансирайки риска и потенциалната ефективност. Ключов елемент при планирането на процедурата е максимизиране на лечението до анормалните тъкани, като същевременно се защитават здравите тъкани около анормалната област.

Ендоваскуларни процедури

Каротидна ендартеректомия

Каротидната ендартеректомия е процедура за лечение на заболяване на каротидната артерия. Това заболяване възниква, когато мастни отлагания се натрупват в една от каротидните артерии. Каротидните артерии са кръвоносни съдове, разположени от всяка страна на врата. Това натрупване на плака (атеросклероза) може да ограничи притока на кръв към мозъка. Премахването на плака, причиняващо стесняване на артерията, може да подобри притока на кръв в каротидната артерия и да намали риска от инсулт.

При каротидната ендартеректомия се прилага локална или обща анестезия. Прави се разрез по предната част на врата, отваря се сънната артерия и се премахват плаките, които запушват артерията. След това хирургът поправя артерията с шевове или пластир.

Понякога хирурзите могат да използват друга техника, наречена еверсионна каротидна ендартеректомия. Това включва разрязване на каротидната артерия и обръщане отвътре навън, след което отстраняване на плаката. След това хирургът отново прикрепя артерията. Лекарите могат да препоръчат каротидна ендартеректомия, ако има силно стесняване на каротидната артерия. Има няколко други фактора, които ще бъдат взети предвид, освен степента на запушване на артерията.

Ако каротидната ендартеректомия не е най-добрият вариант за пациента, може да се извърши процедура, наречена каротидна ангиопластика и стентиране вместо каротидна ендартеректомия. При тази процедура лекарите вкарват дълга куха тръба (катетър) с малък балон, прикрепен през кръвоносен съд във врата към стеснена артерия. След това балонът се надува, за да се разшири артерията. Често се поставя метална мрежеста тръба (стент), за да се намали вероятността артерията отново да се стесни.

Емболизация на мозъчни аневризми

Емболизацията на мозъчна аневризма включва поставяне на катетър в бедрената артерия в крака на пациента и преминаване на катетъра през съдовата система в главата на пациента и до аневризмата. Целият процес се извършва с помощта на непрекъсната рентгенова визуализация и високоскоростни техники за радиографско заснемане.

След като лекарят е открил наличието, размера и местоположението на аневризмата, по-малък „микрокатетър“ се поставя вътре в първоначалния катетър. Когато микрокатетърът бъде успешно навигиран в отвора на аневризмата, системата за навиване се въвежда. Платиновите намотки се депозират в аневризмата, намалявайки или блокирайки притока на кръв. Намотките са изработени от платина, така че са видими чрез рентгенови лъчи и са достатъчно гъвкави, за да съответстват на формата на аневризмата. Целта на навиването е да се опакова плътно аневризмата, за да се затвори притока на кръв към аневризмата, като по този начин се предотврати нейното разкъсване. След като бъде поставен в аневризмата, през електрическия проводник преминава малък електрически ток. В резултат на тази електролиза намотката се отделя от жицата и остава вътре в аневризмата. След като аневризмата е опакована, катетрите се отстраняват. Процедурите на навиване се извършват под обща анестезия.

Когато пациентът е диагностициран с мозъчна аневризма, времето е критично. Има 50 % шанс за смъртност и заболеваемост след първото разкъсване на аневризмата. Този брой нараства до 75 % след второ разкъсване.

Хирургия на периферните нерви

Освобождаване на карпалния тунел

Освобождаването на карпалния тунел е операция, използвана за лечение на болезненото състояние, известно като синдром на карпалния тунел. Лекарите смятаха, че синдромът на карпалния тунел е причинен от прекомерна травма или повтарящо се движение, извършено от китката или ръката, често по време на работа. Сега е известно, че най-вероятно това е вродено предразположение – някои хора просто имат по-малки карпални тунели от други. Синдромът на карпалния тунел също може да бъде причинен от нараняване, като навяхване или счупване, или повтаряща се употреба на вибриращ инструмент. Той също е свързан с бременност, диабет, заболяване на щитовидната жлеза и ревматоиден артрит.

Средният нерв и сухожилията, които позволяват на пръстите да се движат, преминават през тесен проход в китката, наречен карпален тунел. Карпалният тунел се формира от костите на китката и напречния карпален лигамент през горната част на китката. Когато тази част от тялото е ранена или стегната, подуването на тъканите в тунела може да притисне средния нерв. Това причинява изтръпване на ръката, болка и загуба на функцията, ако не се лекува. Симптомите обикновено започват бавно и с времето могат да се влошат.

Освобождаването на карпалния тунел обикновено е амбулаторна процедура. Има 2 вида операция за освобождаване на карпалния тунел. Традиционният метод е отвореното освобождаване, при което хирургът разрязва китката, за да извърши операцията.

Другият метод е ендоскопско освобождаване на карпалния тунел, при което тънка, гъвкава тръба, която съдържа камера, се поставя в китката през малък разрез. Камерата води лекаря, тъй като операцията се извършва с тънки инструменти, поставени в китката през друг малък разрез.

Освобождаване на улнарен нерв

Операцията за освобождаване на улнарен нерв е процедура при синдром на кубиталния тунел. Синдромът на кубиталния тунел е състояние, при което близката тъкан оказва натиск върху нерв в кубиталния тунел – тясно пространство, през което лакътният нерв преминава около лакътя.

Подобно на операцията, извършена при синдром на карпалния тунел, операцията за освобождаване на улнарния нерв помага за намаляване на натиска върху нерва чрез изрязване и разделяне на горния лигамент. Връзката може постепенно да израства отново след операцията, но ще има повече място в улнарния тунел.

Стимулиране на блуждаещия нерв

Стимулирането на блуждаещия нерв включва използването на устройство за стимулиране с електрически импулси. От всяка страна на тялото има един блуждаещ нерв, преминаващ от мозъчния ствол през врата до гърдите и корема.

При конвенционалната стимулация на блуждаещ нерв, устройство се имплантира хирургично под кожата на гърдите, а под кожата се вкарва проводник, свързващ устройството с левия блуждаещ нерв. Когато се активира, устройството изпраща електрически сигнали по левия блуждаещ нерв до мозъчния ствол, който след това изпраща сигнали до определени области в мозъка. Десният блуждаещ нерв не се използва, защото е по-вероятно да носи влакна, които доставят импулси към сърцето.

Нови, неинвазивни устройства за стимулиране на блуждаещ нерв, които не изискват хирургическа имплантация, са одобрени в Европа за лечение на епилепсия, депресия и болка.

Операции на гръбначния стълб

Дискектомия

Дискектомията е хирургично отстраняване на част или на целия междупрешленен диск. Към дискектомия се прибягва при наличие на дискова херния, когато неоперативното лечение не дава резултат.

Дискектомията се извършва под обща анестезия. Прилагат се различни методи за отстраняване на междупрешленния диск:

• отворена дискектомия – разрез с големина 7-9 сантиметъра
• микродискектомия – разрез с големина 4-5 см.
• ендоскопска микродискектомия

При дискетомията има малък шанс за рецидивираща дискова херния в сегмента, тъй като по-голямата част от диска се отстранява.

Ламинектомия

Ламинектомията е операция, която създава пространство чрез отстраняване на ламината – задната част на прешлена, която покрива гръбначния канал. Известна още като декомпресионна хирургия, ламинектомията разширява гръбначния канал, за да облекчи натиска върху гръбначния мозък или нервите.

Гръбначно сливане

Гръбначното сливане е операция за трайно свързване на два или повече прешлена в гръбначния стълб, като елиминира движението между тях.

Вертебропластика и кифопластика

Вертебропластиката и кифопластиката често срещани хирургични техники за лечение на гръбначни компресионни фрактури. Вертебропластиката включва перкутанно инжектиране на костен цимент в гъбестата кост на прешленното тяло с цел облекчаване на болката и предотвратяване на по-нататъшна загуба на височината на прешлените. Кифопластиката използва надуваем балон за създаване на кухина за цимента с допълнителни потенциални цели за възстановяване на височината и намаляване на кифозата. Вертебропластиката и кифопластиката са ефективни възможности за лечение и намаляване на болката, свързана с фрактури на гръбначно тяло. Биомеханичните изследвания показват, че първоначално кифопластиката е по -добра за увеличаване на височината на прешлените и намаляване на кифозата, но тези резултати се губят при повтарящо се натоварване. Усложненията, вторични при екстравазацията на цимента, включват компресия на невронни елементи и венозна емболия. Тези усложнения са редки, но по-чести при вертебропластиката. Вертебропластиката и кифопластиката са безопасни и ефективни процедури за лечение на компресионни фрактури на гръбначния стълб.

Стабилизиране и реконструкция на гръбначния стълб

Операцията за реконструкция на гръбначния стълб може да бъде животоспасяваща за пациенти с деформации или размествания, засягащи част от гръбначния стълб. По време на процедурата един или повече прешлени могат да бъдат отстранени от гръбначния стълб и заменени с изкуствени импланти или костна присадка за подравняване и стабилизиране на гръбначния стълб

Благодарение на висококачествените технологии, рискът при неврохирургичните операции е сведен до минимум:

Невронавигация:

Мозъчните, гръбначните и неврохирургичнитеинтервенции се извършват със система “Невронавигация”, която дава възможност за висококачествено триизмерно визуализиране. Този метод се прилага при наличие на мозъчни тумори, биопсия на мозъчен тумор, хирургия на гръбнака и гръбначния мозък. Невронавигацията е система, която дава възможност по време на хирургичната интервенция да се използват образите, получени преди и по време на операцията на пациента. При този метод преди пристъпване към операция се прави ЯМР на пациента и резултатите се прехвърлят в апарата за невронавигация. Получените анатомични или физиологични изображения от ЯМР, могат да бъдат използвани в операцията. По този начин по време на оперативната интервенция се осъществява невронавигация в реално време, чрез която може да се видят различните рискови области в мозъка или гръбначния стълб на пациента и в съответствие с това се изготви план за действие. Тази технология осигурява подход на прецизна точност за приближаване до целевата област на мозъка или гръбначния стълб и свежда до минимум евентуалното увреждане на здравните тъкани по време на операцията.

Невромониторизация:

По време на операции на тумори, разположени в чувствителни зони на мозъка, при аневризма или артериовенозна малформация, гръбначно-мозъчни тумори, както и при прецизни гръбначни операции (напр. при сколиоза) специалистът неврохирург следи пациента чрез сигнали от електроди, разположени върху лицето, ръцете и краката на пациента преди поставянето на упойка. При понижаване на сигнала, докторът получава предупреждение, че се намира в чувствителна област. Благодарение на това, рискът от настъпване на парализа на лице, ръка или крак се намалява до голяма степен.

Интраоперативна ултрасонография:

По време на протичане на операцията специалистът радиолог използва ултразвуков апарат, с помощта на който установява местоположението на тумора и степента на отстраняването му. Така се осигурява възможност за цялостно отстраняване на тумори, които са трудно отличими от мозъчната и гръбначно-мозъчната тъкан.

Ендоскопия:

Осигурява добра видимост от малка област в зони, при които се използват тесни коридори за проникване, например при операции на хипофизата, тумори във вътрешността на вентрикула и хидроцефалия. Освен това методът представлява алтернативно на микрохирургията лечение при такива често срещани проблеми в гръбнака като например дисковата херния.

Техника за оцветяване с Глиолан:

Преди операцията на пациента се дава препарата Глиолан, който осигурява различно оцветяване на тумора. По време на операцията чрез прилагане на специален филтър на хирургичния микроскоп нормалната мозъчна тъкан и туморната тъкан се оцветяват в различни цветове. При този метод увреждането на здравата мозъчна тъкан се свежда до минимум, а отстраняването на тумора става в максимална степен. Намалява се също и рискът от неврологична загуба при пациента.

Будна краниотомия:

При прецизни операции на тумори, разположени в говорния център или в областта, отговаряща за движението на ръцете и краката на пациента, наречена още „моторна зона“, пациентът се оперира в будно състояние. По този начин говорът и движенията на ръцете и краката на пациента се контролират по време на операцията и така се предотвратява настъпването на увреждане. Този метод увеличава успеваемостта на операциите.

Интраоперативна КТ (O-Arm):

По време на операцията се прави компютърна томография за визуализиране на моментното състояние. Прилага се най-вече при операции за имплантиране на винтове в гръбначния стълб. При операции за имплантиране на винтове, осъществени с, осигуряващата триизмерен томографски образ технология O-Arm, не съществува вероятност от грешка. На всеки етап от операцията хирургът получава ключова информация, а рискът от рецидив се свежда до минимум. Благодарение на това пациентът е изложен на по-малко радиация. Методът дава възможност за опериране на по-малки пациенти. Друго предимство е намаляването на риска от инфекция.