-
Какво представлява заболяването белодробна хипертония?
Пулмоналната хипертония (ПХ), позната още като белодробна хипертония, представлява не често срещано, но изключително сериозно състояние. При това заболяване налягането в кръвообръщението на белите дробове остава повишено за продължителен период от време. Белодробната хипертония може да бъде установена в различни клинични случаи и се разделя в общо пет групи в зависимост от физиологичните и патологичните си характеристики. Това състояние в повечето случаи започва развитието си поради затруднения в сърдечната и белодробната функция на пациента. Една от основните причини е нарушената функция на лявата камера на сърцето, известна като левокамерна дисфункция, която спада към втората група. В третата група влиза паренхимната белодробна болест с хипоксия. В около 60% от случаите на пациенти със сериозни проблеми във функцията на лявата камера на сърцето, те развиват впоследствие белодробна хипертония.
В случаите на заболели от ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), съществува значителен риск от появата на ПХ. Честотата е около 20% от случаите, като увеличението на риска е с над 50% при напреднал стадий на заболяването. За разлика от това, вероятността за развитие на ПХ при останалите три групи (1, 4 и 5) е значително по-малка. Пример за група 4 е хроничната тромбоемболична пулмонална хипертония, която може да се прояви след остра белодробна емболия и ежегодно засяга около 5 на всеки 1 милион човека.
-
Оказва ли влияние белодробна хипертония на високото кръвно налягане при пациента?
ПХ е отражение на резистентността на белодробната васкулатура, когато е по-висока от обичайното. Въпреки това, системната хипертония не се счита за единствената възможна причина за развитие на пулмонална хипертония. При някои пациенти съществува възможността артериалната хипертония да доведе до развитието на хипертонично заболяване в лявата част на сърцето. Възможна е и диастолна дисфункция, които в някои случаи водят до пулмонална хипертония.
-
На какво се дължи повишеното напрежение в белите дробове и за кои групи от хора то може да представлява опасност?
Пулмоналната хипертония е разделена в пет групи, които отразяват различните причини за възникване на заболяването. При пациенти с напреднали белодробни заболявания, сериозна сърдечна недостатъчност, както и диастолна дисфункция е препоръчително да се провеждат редовни профилактични изследвания с цел откриване на ПХ. В случаите, когато пациентът има съпътстващи заболявания като:
- ХИВ инфекция
- портална хипертония
- съединителнотканни заболявания
- хемолитична анемия
- вродени сърдечни аномалии
- или предишен опит с прием на токсини и лекарства, съществува сериозен риск от развиване на пулмонална хипертония.
-
Какви са основните симптоми на това заболяване?
Белодробната хипертония в повечето случаи прогресира без изразени клинични симптоми, докато не достигне в по-напреднал стадий от развитието си. Един от най-често срещаните симптоми е недостигът на въздух при физическо натоварване. Сред останалите симптоми на това заболяване са чувството на слабост, болки в областта на гърдите, както и умора. Когато ПХ е в по-прогресиращ стадий, се наблюдават състояние на световъртеж, отоци на крайниците, хемпотизи, кратка загуба на съзнание (синкоп), слабост без загуба на съзнание (пресинкоп). Тези симптоми могат да се проявят както при физическо натоварване, така и в състояние на покой. Едно от предизвикателствата при поставянето на диагноза за пулмонална хипертония е, че всеки от тези симптоми може да бъде обусловен от различни други заболявания. Затова поставянето на диагноза често се забавя, докато симптомите не станат сериозни и не се прояви обширно увреждане на съдовата система.
-
Как се поставя правилната диагноза на пациенти с това заболяване?
При разглеждане на случаи на белодробна хипертония, винаги трябва да се вземат предвид различни състояния, като стенокардия и/или постепенно намаляване на способността за физическа активност, синкоп и диспнея. Изисква се честото провеждане на обширни диагностични процедури, като:
- рентгенови снимки на гръдния кош
- функционални тестове за оценка на белите дробове
- трансторакална ехокардиография
- сканиране на белите дробове (вентилационно/перфузионно),
- високорезолюционна компютърна томография на гръдния кош, включително и ЕКГ.
Като първостепенен скринингов метод за оценка на вероятността за пулмонална хипертония се използва ехокардиографията чрез измерването на артериалното налягане в белите дробове. Въпреки това, точна диагноза на ПХ се установява чрез провеждане на инвазивно хемодинамично измерване със специален катетър вкаран в дясното сърце на пациента. Когато пациентът бъде диагностициран, се извършват и допълнителни диагностични изследвания с цел да се установи точната причина за развитието на ПХ.
-
Какви са методите на лечение на заболяването?
Изключително важно за пациента е подходящото лечение, което се определя съгласно конкретната причина за развитието на ПХ. Това акцентира върху необходимостта от поставянето на прецизна диагноза и ориентирането към коя от петте групи попада ПХ. Ето защо, пациентите с това заболяване следва да бъдат насочени към специализирани експертни центрове за лечение. Пациентите, попадащи в група 1 на белодробна хипертония, се подлагат на специализирана вазодилататорна терапия. При останалите пациенти от групи 2, 3 и 5 се назначава лечение, насочено към основното белодробно и сърдечно заболяване. При хроничната тромбоемболична пулмонална хипертония, спадаща към четвърта група, се налага хирургическо лечение чрез белодробна ендартеректомия. Перкутанната балонна белодробна ангиопластика е минимално инвазивен метод, насочен към подобряване на кръвообращението в белите дробове чрез разширяване на стеснени или затворени белодробни артерии. С цел постигане на най-добрите резултати по отношение на хемодинамиката, често се извършват поетапни процедури с дилатации и катетеризации.
-
Какви могат да бъдат възможните усложнения?
При извършване на катетеризация на дясната половина на сърцето, използвана за диагностициране на пулмоналната хипертония се отчитат ниски стойности на заболеваемост (1,1%) и брой на смъртни случаи (0,055%). Процедурата се изпълнява в специализирани медицински центрове. При извършването на този тип манипулация е възможно да възникнат някои усложнения. Проблеми като натъртване на кожата на мястото на вмъкване на катетъра, въздушна емболия, сърдечна тампонада, руптура на белодробната артерия, значително кървене поради нараняване на вена, или аритмия.
