-
Как можем да опишем същността на мезентеричния инфаркт?
Това е сериозно заболяване – мезентеричния инфаркт, произтичащо от нарушаването на кръвоснабдяването към тънкото черво, което в повечето случаи води до значително висока смъртност, достигаща до 70%. Среща се доста рядко, приблизително на всеки 1000 пациенти, които са хоспитализирани.
-
Какви са симптомите и рисковите фактори на мезентеричния инфаркт?
Сред най-честите симптоми на заболяването е болката в корема, която може да възникне без определена причина, понякога след хранене.
Известни са няколко фактора, които увеличават риска от развитие на заболяването, сред които високото кръвно налягане, заболявания на периферните кръвоносни съдове, предсърдното мъждене, коронарната сърдечна болест, а също и сърдечната недостатъчност. Рискът от развитие на заболяването се увеличава значително след 70 годишна възраст. При това заболяване, навременната диагноза и последващото лечение са ключови за постигането на успешни резултати.
-
Какви са различните форми на заболяването?
Има няколко форми на заболяването, сред които са венозна тромбоза на мезентериално-порталната ос, остра оклузивна мезентериална исхемия и неоклузивна мезентериална исхемия. Всички те довеждат до намалено кръвоснабдяване в червата, които поради недостига на кръв, могат да станат некротични. Ако не се възстанови доставката на кръв, този процес може да доведе до сериозно инфекциозно състояние – сепсис.
Чрез радиологичната диагностика се определя типа на ОМИ. В повечето случаи извършването на КТ-ангиография помага за идентификацията на всички възможни причини за появата на заболяването. След получаване на резултатите, се назначава и подходящото лечение за пациента.
-
Какво е препоръчителното лечение за пациенти с мезентеричен инфаркт?
При лечението на остра мезентериална исхемия (ОМИ) е от решаващо значение ефективното сътрудничество на специалисти в областта на общата и съдовата хирургия, както и на рентгенолози. Спрямо местоположението и характера на запушването на съдовете, по време на операцията могат да се използват както отворени, така и ендоваскуларни хирургически процедури. Основната цел на лечението е да се възстанови нормалното кръвоснабдяване на червата.
В някои случаи, когато пациентът показва симптоми на перитонит, това може да означава, че тънкото черво е вече некротично. Тази информация може да се потвърди с компютърна томография. Ако това се потвърди, трябва бързо да се направи експлоративна лапаротомия – хирургично проучване на коремната кухина. Ако чревният сегмент не получава достатъчно кръв, то трябва да бъде изваден чрез резекция. Успешното лечение на заболяването и шансовете за оцеляване на пациента, зависят от навременната хирургична намеса и лечението с медикаменти. Съществено значение има и причината за развитие на ОМИ, както и това до каква степен червото е засегнато.
