Проф. д-р Антон Лугер, често ли се среща болестта Хашимото и в какво се изразява?
Това заболяване на щитовидната жлеза представлява автоимунно заболяване. При него организмът атакува щитовидната жлеза с клетки на имунната система, именно защото не може да я разпознае като своя. Клетките ѝ биват разрушавани от подгрупа кръвни клетки (специални лимфоцити), които проникват в нея. Това заболяване се среща често, като засяга над 10% от европейското население. При мъжете заболеваемостта е по-ниска. Те страдат от това автоимунно заболяване около 10 пъти по-рядко от жените.
Защо се появява и има ли рискови фактори?
Няма достатъчно информация, защо човешкият организъм саботира себе си, като атакува един органите си. Рисков фактор обаче е генетичната предразположеност към това заболяване. Други рискови фактори могат да бъдат:
- вирусни инфекции;
- стрес;
- лекарства;
- облъчване;
- прием на повече или по-малко йод от необходимото за организма количество.
В какво се изразяват първите симптоми?
Диагностицирането на болестта на Хашимото (автоимунен тиреоидит) често настъпва случайно, когато на пациента се прави ехография на шията или профилактични лабораторни изследвания. Поставянето на диагнозата обаче чести отнема време, защото голяма част от симптомите са характерни и за множество други болести и започват да се проявяват бавно. Такива симптоми са:
- изсушаване на кожата;
- нокти податливи на чупене;
- оредяване на косата;
- зачервяване на лицето;
- наднормено тегло;
- повишена чувствителност към студа;
- умора и загуба на енергия;
- непроходимост на чревните пътища;
- депресия и трудно концентриране;
- намалена сърдечна честота;
- подуване на щитовидната жлеза;
- болки и слабост в мускулите.
За да бъде диагностицирана болестта на Хашимото какви изследвания трябва да се направят?
Използват се два вида изследвания: лабораторни изследвания и ехография на щитовидната жлеза. Хипотиреоидизмът е типично състояние за заболяването. То се изразява в ниската концентрация на хормоните на щитовидната жлеза (свободен тироксин Т4 и свободен трийодтиронин Т3). При това състояние е характерно и понижено ниво на хормона на хипофизата (TSH), който стимулира производството на Т4 и Т3. Обратно, нивата на тиреоидните автоантитела (TPO и Tg) са повишени. Когато заболяването на жлезата е в хроничен стадий, тя може да намали размерите си и да атрофира. Констелацията, която се появява преди да има явен хипотиреоидизъм, т. нар. субклиничен хипотиреоидизъм или латентен хипотиреоидизъм, е характерна с fT4 и fT3. Тези показатели са е референтните стойности докато хормона на хипофизата се бори с предотвратяването на тяхното повишаване и е с повишени стойности.
Как се третира заболяването и възможно ли е оперативното лечение?
Стандартната терапия е заместването на Т4, понякога в комбинация с Т3. В случай на субклиничен хипотиреоидизъм, в повечето случаи, тази терапия може да бъде отложена, докато TSH не надхвърли определено прагово ниво (10 mU/mL). При желание за забременяване, заместването на Т4, насочено към значително по-ниски нива при жените спомага за подобряване на фертилността, както и намалява риска за увреждане на ембриона при бременност. Не се препоръчва прилагане на имуносупресивната терапия, тъй като води до странични ефекти не е доказано, че влияе положително на развитието на заболяването
Напълно излечимо ли е това заболяване и какви са последиците?
При болестта на Хашимото, оперативното лечение не е осъществимо. Само в случай на злокачествени или големи възли се използва хирургична намеса. Няма такова лечение, което да пребори болестта изцяло. Въпреки това, хората, страдащи от заболяването, водят живот с нормална продължителност. Когато хипотиреоидизмът е клинично изявен се прилага доживотна заместваща терапия с Т4, комбинирано с Т3, с помощта на перорален прием на таблетка сутрин на гладно.
Съществува по-висок риск за поява на едно или повече различни автоимунни заболявания за пациентите, които вече страдат от болестта на Хашимото, сред които са:
- загуба на кожна пигментация (витилиго);
- диабет тип 1, надбъбречна недостатъчност (загуба на производството на кортизол от надбъбречните жлези);
- стомашно-чревни заболявания;
- ревматологични заболявания.
Диабет тип 1, витилиго, надбъбречна недостатъчност, както и други автоимунни заболявания могат да се развият от пациентите страдащи от болестта на Хашимото.
За проф. д-р Антон Лугер
Проф. д-р Антон Лугер е специалист ендокринолог. Към момента е лекуващ лекар във Wiener Privatklinik и ръководи клиничния отдел по ендокринология и метаболизъм в Медицинския университет във Виена. Той е включен в топ 4% на най-добрите учени в света през 2021 г. Станфордския университет.
Автобиография и професионално развитие:
- 1971 – 1978 г.: следдипломна квалификация в Медицинския факултет на Виенския университет, Австрия, където през 1978 г. получава докторска степен;
- Започва медицинската си кариера в 3-та катедра по вътрешни болести в болницата Линц във Виена, последвана от стажове в Института по фармакология и катедрите по медицина II и кардиология във Виенския университет;
- 1985 г. – 1986 г.: проф. Лугер получава стипендия „Max Kade” за обучение по ендокринология на развитието, Национален институт за детско здраве и човешко развитие, Национални институти по здравеопазване, Бетезда, Мериленд, САЩ;
- След това се завръща като старши лекар в отдела по ендокринология и метаболизъм, Катедра III по медицина, Виенски университет;
- 1995 г.: става заместник-ръководител, а през 2005 г. – ръководител на това отделение.
Настоящи и минали позиции в международни и национални научни и професионални:
- Председател на секция Ендокринология на Европейския съюз на медицинските специалисти (UEMS);
- Член на Клиничния комитет на Европейското дружество по ендокринология;
- Член на Комитета за номиниране на Европейското дружество по ендокринология;
- Бивш член на Изпълнителния съвет на Европейската невроендокринна асоциация;
- Бивш член на Комитета за специални програми на Ендокринното общество (САЩ);
- Бивш член на Консултативната група за диабет, Ендокринно общество (САЩ);
- Член на борда на Австрийското дружество по ендокринология;
- Член на борда на Австрийското дружество за диабет.
Публикации:
Повече от 300 негови научни трудове, в областите на клиничните, фундаменталните и транслационните изследвания, са публикувани в рецензирани списания през годините. Той е автор или съавтор на повече от 230 статии в рецензирани списания и на няколко книги, както и член на редакционния съвет на списания като Hormones (асоцииран редактор) и Endocrine.
