Както вече спонемахме в Част 1 – Автоимунните заболявания са група заболявания, характеризиращи се с хиперактивност на имунната система, която сама разрушава и унищожава здрави тъкани, клетки и органи в собствения си организъм. Какви са симптомите и рисковите фактори може да прочетете в Част 1.
Този път ще обърнем внимание на това кои са най-често срещаните автоимунни заболявания и с какво се характеризира всяко едно от тях.
Най-честите автоимунни заболявания са:
- Диабет тип 1
- Ревматоиден артрит
- Псориазис
- Псориатичен артрит
- Лупус
- Заболявания на щитовидната жлеза – болест на Грейвс (Базедова болест) и тиреоидит на Хашимото
- Болест на Крон
- Болест на Бехтерев
- Витилиго
- Синдром на Сьорген
- Миастения гравис
- Розацея
- Адисонова болест
- Множествена склероза
- Саркоидоза
Диабет Тип 1
Диабет Тип 1, наричан още ювенилен или инсулинозависим диабет, е единият от двата основни типа диабет. Той е основно автоимунно заболяване.
Представлява състояние, при което организмът прекратява изцяло производството на собствен инсулин, хормонът, отговорен за обмяната на кръвната глюкоза и превръщането й в енергия. Хората с диабет тип 1 трябва да приемат ежедневно инсулин, за да поддържат обмяната на веществата в равновесие. Тази форма на диабет е характерна за детската и младата възраст, но може да възникне и при възрастни индивиди.
Най- често срещаните симптоми са следните:
- непрестанна, силна жажда
- често уриниране
- загуба на тегло
- силно чувство на глад
- замъглено зрение
- раздразнителност
- необяснима, обща слабост
- чести инфекции в устата, уринарния тракт и по кожата
- бавно зарастване на раните
Възможно е диабетът да възникне и спонтанно, като първи симптом да бъде загубата на съзнание в резултат на продължителна екстремно висока кръвна захар. Това състояние и познато като диабетна кетоацидоза. Най-характерният симптом е ацетоновият дъх. Причината за кетоацидоза е високата кръвна захар, която организмът не може да усвои и затова разгражда свои въглехидрати, белтъци и мазнини до глюкоза. Като страничен продукт се отделят ацетонови вещества, които от своя страна са силно токсични за организма.
Всеки човек може да развие диабет тип 1. Тъй като той е характерен за младата възраст, е доказано наличието на генетична връзка, която е по-силно.
Съществуват няколко основни правила, които трябва стриктно да се спазват, за да се постигне качеството на живот на недиабетиците. Освен специфичният режим, предписан от лекар-ендокринолог, другите важни елементи са изграждане на хранителни навици с прецизиране на качеството, количеството и съдържанието на въглехидрати и мазнини, както и ежедневена двигателна активност. При спазване на установените режими, качеството и продължителността на живота е като при недиабетиците, а в някои случаи дори превъзхождат. Въпреки, че спасява живота на страдащите от това заболяване, инсулинът не предотвратява дългосрочните и коварни аспекти на заболяването, като инфаркт, инсулт, невропатия, бъбречни усложнения и заболявания на ретината.
Ревматоиден артрит
Едно от най-разпространените автоимунни заболявания е ревматоидният артрит. Засегнатите от него страдат от циклични болки в ставите и подувания. Заболяването е едно от малкото в тази група, срещу които имат много добро лечение. При това заболяване имунната система произвежда повече от необходимото антитела, които атакуват меките тъкани на ставите. Диагностиката става с кръвно изследване и преглед при ревматолог. При нелекуване на ревматоидния артрит може да има сериозни увреждания и трудности в движението.
Псориазис
Това е хронично възпалително заболяване, чиито симптоми се проявяват основно по кожата. Псориазисът възниква, когато имунната система изпраща погрешни сигнали към кожните клетки на тялото, като ги подтиква да се делят много бързо. При здравия човек те се обновяват на всеки 28 дни. При човек, болен от псориазис, това регенериране става на всеки 5 – 6 дни. Тези люспести и силно сърбящи червени плаки се наричат сквами. Разполагат се по цялото тяло – най-често са по ръцете, торса, коленете, стъпалата, ноктите, лицето, кожата на главата.
Псориазисът протича продължително, често рецидивира и може да бъде напълно непредсказуем. Симптомите се появяват внезапно, след това състоянието се подобрява и обривите напълно изчезват (ремисия). Този цикъл се повтаря непрекъснато.
Псориатричен артрит е усложнение причинено от псориазиса
Около 80 процента от хората, които страдат от псориатичен артрит, преди това са имали псориазис.
С времето този вид артрит се влошава, а засегнатите стави могат да бъдат трайно увредени или деформирани. Болестта се изявява по време на кризи, когато симптомите се влошават.
Псориатичният артрит също така може да е резултат от инфекция, която активира имунната система. Както псориазисът, така и псориатричният артрит, са резултат от свръхактивна имунна система, която спира да работи както трябва и започва да атакува собствените тъкани на тялото с възпаление, вместо да се бори с инфекцията.
Псориатичният артрит може да засегне всяка става от тялото, като най-често това са ръцете, стъпалата, лактите, коленете, гръбначният стълб и вратът. Симптомите могат да бъдат леки и бавно да се развият, а могат да бъдат и внезапни и много тежки.
Те могат да варират и се различават:
- скованост, болка и пулсиране в ставите
- умора
- болка и подуване на сухожилията
- подути пръсти на ръцете и краката
- ограничени движения
- скованост и умора след сън
- промени в ноктите
- зачервяване и болки в очите
Лупус
Спада към редки, хронични възпалителни автоимунни заболявания, които засягат предимно млади жени. Най-отличителният признак на лупус – обрив на лицето, наподобяващ крилата на пеперуда, който се разгръща през двете бузи.
Съществуват две основни форми:
- кожен лупус еритематозус, когато болестта е ограничена до кожата
- системен лупус еритематозус, когато се засягат вътрешни органи
Кожният лупус обикновено се локализира по откритите, изложени на слънце части. Обхваща бузите, носа, очите, шията, деколтето и др. Обривът е добре ограничен и релефен. В хода на болестта се появяват разширени кръвоносни съдове. Симптомите са непредвидими и неочаквани, като се редуват с фази на възпаление и фази на ремисия.
Системен лупус е хронично възпалително заболяване, което възниква като имунни нарушения, развиващо се с участието на генетични, хормонални и външни фактори. Принадлежи на групата келагенози. Болните са предимно жени между 15 и 25 годишна възраст.
Възпалението, причинено от лупус, може да засегне много различни системи на тялото – включително ставите, кожата, бъбреците, кръвните клетки, мозъка, сърцето и белите дробове.
Системният лупус еритематозус може да бъде труден за диагностициране, защото неговите признаци и симптоми често имитират тези на други заболявания. Следователно лупусът често остава неоткрит или неправилно диагностициран за дълги периоди от време. И все пак ранната диагностика е важна за управление на състоянието и въвеждане на лечение. Симптомите варират при различните хора и могат да бъдат леки до тежки. Често се наблюдават болезнени и подути стави, треска, болка в гръдната област, косопад, язви в устата, подути лимфни възли, умора и др.
Въпреки, че няма лечение за лупус, терапията може да помогне за контролиране на болестта.
Прогнозата при лупус варира в зависимост от засегнатите органи и тежестта на заболяването. То често включва периоди на обостряне, последвани от периоди на ремисия. Повечето хора с лупус водят нормален живот, особено ако следват инструкциите на лекаря и предписаното лечение.
Заболяването има неясна етиология. Счита се, че роля играят генетиката, заедно с фактори на околната среда. Някои хора се раждат с тенденция за развитие на лупус, който може да бъде предизвикан от инфекции, някои лекарства или дори слънчева светлина. Освен това женските полови хормони, тютюнопушенето и недостигът на витамин D увеличават риска.
Редовното наблюдение и проследяване на симтоматиката води до най- добрия курс на лечение. Мултидисциплинарния подход от здравни екипи е препоръчителен, предвид променящия се характер на заболяването и предотвратяването на бъдещи усложнения.
Болест на Грейвс
Болестта на Грейвс е автоимунно разстройство, което причинява хипертиреоидизъм или свръхактивна щитовидна жлеза. С тази болест имунната ви система атакува щитовидната жлеза и я кара да произвежда прекомерно хормон, наречен тироид стимулиращ имуноглобулин, повече, отколкото тялото се нуждае. Хормоните й контролират как тялото да използва енергията, така че те засягат почти всеки орган.
Признаците и симптомите на болестта на Грейвс включват: проблеми с бременността, отслабване, проблеми със съня, сърцебиене, изтъняване и чуплива коса, повишено изпотяване, проблеми с очите и др.
Автоимунното заболяване на щитовидната жлеза засяга жените около осем до 10 пъти по-често от мъжете.
Причината за болестта на Грейвс е свързана с много фактори: генетична предразположеност, пол, стрес, бременност и евентуално инфекции.
Рисковите фактори за болестта на Грейвс са свързани с други автоимунни заболявания като витилиго, ревматоиден артрит, болест на Адисън, диабет тип 1, злокачествена анемия и лупус.
Диагностицирането включва изследвания за функцията на щитовидната жлеза.
Ако не се лекува, хипертиреоидизмът може да причини сериозни проблеми със сърцето, костите, мускулите, менструалния цикъл и плодовитостта. По време на бременност, нелекуваният хипертиреоидизъм може да доведе до здравословни проблеми за майката и бебето. Болестта на Грейвс също може да засегне очите и кожата.
Хората с болест на Грейвс могат да бъдат чувствителни към вредните странични ефекти от йод.
Лекуващият лекар може да препоръча съобразено и подходящо лечение – фармакологично с антитироидни средства, хирургично или лечение с радиоактивен йод.
Хашимото
Хашимото е автоимунно заболяване. Клетките на имунната система атакуват клетките на щитовидната жлеза и могат да ги увредят. За разлика от другите възпалителни процеси на щитовидната жлеза, този протича без болка и незабелязано. Тиреоидитът на Хашимото е заболяване, което води до неактивна щитовидна жлеза и последващи симптоми. Това е най-често срещаната форма на хипотиреоидизъм, затова е много важно да се знаят причините за неговото предотвратяване и да се разпознаят симптомите му, за да се лекува възможно най-скоро. За разлика от другите възпалителни процеси на щитовидната жлеза този протича без болка и незабелязано.
Точната причина за възникване на заболяването не е ясна. Стресът е ключов фактор, който допринася за промените във функцията на щитовидната жлеза, а от там и заболяване от Хашимото. Възможно е болестта да се окаже в следствие на генетичен дефект, който се отключва в определен момент. Влияние оказват прекарани вирусни заболявания, инфекции на червата, неподходяща диета, чувствителността към определена храна, нездравословен начин на живот, токсини и др.
Симптоми:
Първоначално болестта на Хашимото може да няма проява на никакви симптоми. Постепенно се появяват специфичните, които съпътстват заболяванията на щитовидната жлеза – лесна уморяемост, разсеяност, липса на енергия, напълняване, отслабване на паметта, стягане, понякога дори леко душене в областта на шията, болки в мускулите и ставите, сърцебиене, шум в ушите, изпотяване, подпухване, чупливи нокти, суха и изтъняла коса и др.
Ако подозирате, че имате тиреоидит на Хашимото, е много важно да се тествате, за да можете да започнете подходящ режим на лечение.
Относно здравето на щитовидната жлеза или друга дисфункция е важно да се проверят стойностите на TSH. Диагнозата Хашимото се основава на клинични симптоми и резултати от кръвни тестове, които измерват нивата на TSH, произвеждан в хипофизата. Ако жлезата е с намалена функция, съответно нивото на хормона е ниско. Когато нивата са повишени, щитовидната жлеза е стимулирана да произвежда повече хормони. Клиничните изследвания може да дадат предикация за заболяването, преди да са се фиксирали още първите симптоми.
Тиреоидитът на Хашимото може да увеличи риска от следните заболявания:
- Болест на Адисон и болест на Грейвс
- Безплодие, яйчникова недостатъчност, усложнения при бременност или
- раждане и вродени дефекти на плода.
- Диабет тип 2
- Висок холестерол
- Сърдечно заболяване
- Проблеми с мозъка
- Бъбречни проблеми
- Неврологично увреждане
- Нарушения на психичното здраве като депресия
Медицината не е достатъчно напреднала в разработка на успешни лечебни методи за Хашимото. При настъпил хипотиреоидизъм се провежда заместително лечение с L-тироксин. Дозата е индивидуална и се оптимизира при всеки отделен пациент според състоянието му и нивата на TSH.
Преди всичко не трябва да има страх от поставената диагноза, защото с болестта на Хашимото може да се живее напълно пълноценен живот.
Болест на Крон
Заболяването спада към група заболявания познати като хронични възпалителни чревни заболявания. То засяга храносмилателния тракт.
Болест на Крон (БК) е хронично възпалително заболяване на червата, свързано с появата на язвени изменения. Те са разположени по дължината на целия храносмилателен канал. Болестта е характерна с това, че по хода на червата се редуват възпалени и здрави участъци. Червата губят способността да резорбират хранителни вещества от храната която приемаме (състояние, известно като малабсорбция). Типични за заболяването са периодите на възпаление и периодите на ремисия.
Това е заболяване за цял живот, което възниква в резултат на взаимодействия на генетични фактори и фактори на околната среда. Среща се главно в развитите страни. Болестта на Крон и улцерозният колит имат както много общи характеристики, така и съществени разлики. Това са близки по рода си заболявания, които обаче често изискват различен метод на лечение. От решаващо значение е лекарите да разпознават и разграничават. Когато болестта на Крон е в активна фаза, лечението цели да облекчи симптомите, да овладее възпалението и да компенсира недостига на хранителни вещества.
Болестта на Бехтерев (анкилозиращ спондилит)
Болестта на Бехтерев (анкилозиращ спондилит) е вид артрит, който засяга гръбначния стълб. Характeрни са възпаление на гръбнака и сакроилиит – възпаление на сакроилиачните стави. Отличава се с болка и скованост от врата до долната част на гърба. Особено за заболяването е, че се наблюдава сливане на прешлените, което води до твърд и скован гръбнак. Тези промени може да са леки или тежки и могат да доведат до наклонена позиция.
Ранната диагностика и лечението помагат да се контролира болката и сковаността и може да се намали или предотврати значителната деформация. Спазването на определен двигателен режим е съществено условие пациентът да съхрани резервите на ставите и увредените органи. Той е различен в зависимост от общото състояние и специфичната изява на болестта. С нарастване активността на болестта може да бъдат засегнати и бъбреците, нервната система, белите дробове, сърдечно съдовата система.
Витилиго
Витилигото е сериозно автоимунно заболяване и едно от най-разпространените.
Цветът на кожата се дължи на пигмента меланин. Когато меланоцитите (клетките, които го произвеждат) бъдат унищожени по неизвестна причина от имунната ни система, се развива заболяването витилиго. Започва образуването на бели петна, наподобяващи обелване след слънчево изгаряне. Те изглеждат като козметичен дефект, със странни форми, понякога са сърбящи, малки и добре ограничени в началото като постепенно се увеличават.
Статистиката показва, че това заболяване засяга средно 1 на всеки 100 души, независимо от пола и възрастта. Смята се, че за появата му са отговорни и генетични фактори, както и други автоимунни заболявания, особено на щитовидната жлеза. Отношение имат свободните радикали, токсините и стресът.
Виталигото прогресира без каквито и да било симптоми. Колкото по-тъмна е кожата, толкова по-голям е контрастът. В някои случаи петната се ограничават в определен сегмент от кожата, но по-често имат по-генерализирано разпространение, като в по-напреднали случаи могат да обхванат значителна част от кожната повърхност. Наблюдават се, дори на скалпа, различават се като сиво или бяло петно от коса, а понякога цялостно депигментиране на косата.
Съществуват нови ефикасни и безопасни методи за лечение, които са индивидуални, дават добри резултати и се постига задоволителна репигментация. Трябва да се знае, че подходът за лечение към всеки е много специфичен и се налага от индивидуалния терапевтичен отговор на пациента.
Синдром на Сьогрен
Синдромът на Сьогрен е не рядко срещано ревматично заболяване, което се характеризира със: сухи очи и хроничен конюнктивит, суха устна лигавица, възпаление и подуване на слюнчените жлези, ставни болки и артрит, увеличени лимфни възли, мускулни болки. Заболяването обикновено се съчетава и е част от клиничната картина и на други автоимунни ревматологични болести като: ревматоиден артрит, системен лупус, дерматомиозит, полимиозит, склеродермия и др. Синдромът на Сьогрен по-рядко може да бъде и самостоятелно заболяване. При по-разгърната клинична картина от автоимунното възпаление могат да бъдат обхванати и други богати на жлези органи и системи като дихателната и храносмилателната и отделителната системи, панкреас, бъбреците, щитовидните жлези и др.
Миастения гравис
Миастенията гравис се причинява от грешка в предаването на нервните импулси към мускулите. Това се случва, когато нормалната комуникация между нерва и мускула се прекъсне в мястото, в което те образуват т. нар. мускулен възел там, където нервните клетки се свързват с мускулите, които контролират.
При миастения гравис главният герой е Тимусната жлеза. Тя е тясно свързана с имунната функция и може да бъде отговорна за миастения гравис.
Симптомите за Миастения са:
Нарушението на нормалната комуникация между нервите и мускулите, дава слабост в двигателният апарат, двойно виждане (диплопия), увиснали клепачи (птоза), затруднения с речта (дизартрия), дъвченето, преглъщането и дишането. Началото на разстройството може да бъде внезапно и симптомите често не се разпознават веднага като Миастения гравис. Има клинични доказателства, че степента на мускулна слабост, участваща в миастения, варира значително при отделните хора.
Всеки, който има симптомите на Миастения гравис трябва да знае, че има лечение, което подобрява комфорта на живот.
Розацея
Характерните симптоми на розацея по време на пристъп са малки, червени, пълни с гной пъпки по кожата. Най-често розацеята засяга само кожата на носа, бузите и челото. Заболяването е циклично. Появяват се симптоми в продължение на седмици или месеци, след което изчезват и след време пак се връщат.
Розацеята често се развива при хора на възраст между 30 и 50 години. Също така е по-често срещана и при хора със светла кожа, руса коса и сини очи. Има и генетични връзки с розацеята – ако е налице фамилна анамнеза за това състояние или най-често скандинавски гени. Жените също така са по-склонни да развият заболяването, отколкото мъжете. Въпреки това, мъжете често имат по-тежки симптоми. Причината за розацеята не е изцяло изяснена. Тя може да е комбинация от наследствени и фактори на околната среда.
Може да варира в няколко типа розацея.
По-честите признаци са:
- зачервяване на очите
- усещане за песъчинки в очите (парене в очите)
- сухи, сърбящи очи
- чувствителност към светлина
- намалено зрение
- разширени кръвоносни съдове на клепачите
- неравна текстура на кожата
- дебела кожа на носа
- дебела кожа по брадичката, челото, бузите и ушите
- разширени пори
- видими разширени кръвоносни съдове и много други
За съжаление розацеята не може да бъде напъно излекувана, но може да бъде достатъчно добре контролирана, като се постигат дълги периоди на ремисия. Лечението е комбинирано свързано с промяна на начина на живот, избягване на определени храни и използване на качествена козметика.
Адисонова болест
Представлява надбъбречната недостатъчност, причинена от постепенна деструкция на двете надбъбречни жлези се изявява с лесна умора, обща слабост, безапетитие, гадене и повръщане, загуба на тегло, кожни и пигментации хипотония и понякога хипогликемия, като тези симптоми настъпват бавно във времето. Това заболяване е рядко и заема около 1% от ендокринните болести.
Заболяването може да протече внезапно с развитие на Адисонова криза. В началото може да бъде проявена от време на време, най-често провокирана от състояния на стрес, но с напредване на надбъбречната деструкция става постоянна. Хиперпигментацията може да е силно изразена или понякога да липсва.
Най-често се проявява като кафеникаво пигментиране на лактите, линиите по дланите на ръцете и по нормално пигментирани области като ареолите. По лигавиците могат да се наблюдават синкаво черни ивици. Понякога може да се наблюдава витилиго. Артериалната хипотония и нейното засилването при преминаване от легнало в изправено положение се наблюдава често, като стойностите на артериалното кръвно налягане могат да бъдат 80/50 или по-ниски. Стомашно-чревните оплаквания също са сигнал, нарушения в хормоналните изследвания, урината и кръвта.
При всички пациенти с надбъбречна недостатъчност трябва да се провежда специфично хормонално заместително лечение. Тези пациенти се нуждаят от специално обучение относно заболяването си. Целите на лечението са да се коригира, както глюкокортикоидният, така също и минералкортикоидният дефицит.
Множествена склероза
През годините, интересът към диагнозата Множествена склероза нарасна значително. Това се дължи на голямата социална значимост на заболяването и се определя от факта, че то засяга предимно млади хора в активна възраст. Напоследък има данни, доказващи, че заболяването не е само автоимунно и възпалително, но и невродегенеративно, което води до прогресиращата инвалидизация на пациентите.
Процесите, които се наблюдават при това заболяване са следните:
Демиелинизация – процес, при който имунната система разрушава миелиновите обвивки на аксоните в бялото мозъчно вещество на централната нервна система, което води до образуването на т. нар. плаки на демиелинизация.
Дегенерация – настъпват дегенеративни промени в невроните и аксоните на централната нервна система.
Ранната диагностика на множествената склероза е изключително важна. За съжаление, съвременните методики за лечение не са в състояние да спрат развитието на заболяването, но може прогресията да бъде намалена.
Целта е да се забави и намали инвалидизацията на пациента. Лечението се различава според формата на протичане и според това дали заболяването е в пристъп или в ремисия.
Саркоидоза
Саркоидозата е възпалително заболяване, при което са засегнати предимно белият дроб и лимфната система, но може да бъдат поразени и други органи в организма – сърце, черен дроб, очи. Най-често болестта се среща при хората между 20 и 40 години.
Симптомите, които трябва да повишат вниманието са:
- суха кашлица
- загуба на тегло
- температура
- умора
За повече информация, ние, Медикъл Караджъ сме на ваше разположение.
Обадете ни се на телефоните на „Медикъл Караджъ“: 0879 977 401 или 0879 977 402.
Следете и постоянно обновяващото ни се съдържание във Фейсбук.
