Сърдечните заболявания само в напреднала възраст ли се проявяват?
От това как човек тренира тялото си от малък зависи до каква степен сърдечните му съдове и мускули му дават възможност да остарява. Дефицитът на физически упражнения и затлъстяването могат да доведат до диабет, хипертония или сърдечна недостатъчност. В тази връзка е хубаво профилактиката на сърдечните болести да се осъществява в младежка и юношеска възраст. Ако хиперлипидемията бъде диагностицирана в ранен етап, могат да се вземат под влияние различни превантивни мерки, като диета, спорт и терапия с медикаменти. Заболяване, което се развива в юношеските години и води до атеросклероза с коронарна болест на сърцето е семейната хиперлипидемия. Това е генетично заболяване, но неговото ранно лечение може да повлияе положително на резултатите на болния.
Благодарение на ангиопластиката и стентирането и байпасната операция ли ни се „възстановява“ сърцето?
Както стентирането, така и байпасната хирургия са предназначени за реваскуларизация на сърцето при пациенти със съответно нарушение на перфузията породено от стеснение на коронарните артерии, за да се подобри кръвоснабдяването и помпената функция на сърцето. Възпалителните заболявания на сърцето, включително предсърдното мъждене, (пери)миокардита и застойната сърдечна недостатъчност, не се отразяват добре на реваскуларизацията.
Само хората ли страдат от сърдечните заболявания?
Както хората, така и животните страдат от сърдечни заболявания. В следствие на стрес, например, прасетата в кланиците умират от сърдечни удари. Поради дилатативна кардиомиопатия кучетата развиват застойна сърдечна недостатъчност със силно намалена фракция на изтласкване и задух. В сравнение с хората обаче животните престават да консумират храна, когато се заситят.
Има ли ограничения за храната, когато се приема лекарство за понижаване на холестерола?
Най-важният рисков фактор за появата на атеросклероза, която поразява коронарните артерии и периферната васкулатура, е хиперхолестеролемията. Липидопонижаващите средства, като статините, инхибиторите на холестеролната резорбция, бемпедоевата киселина и PCSK9-инхибиторите, намаляващи разграждането на LDL-рецепторите, вече са стандартен инструмент в областта на превантивната кардиология. Независимо от това обаче те са най-ефективни единствено при диета, с която се ограничават липидите и въглехидратите.
Консумацията на определени „суперхрани“ възпрепятства ли развитието на сърдечните заболявания?
По отношение на сърдечните заболявания проблемът се изразява в количеството на преиманата храната! За да се храни човек някога е трябвало да тича дълги разстояния, за да улови своята храна или да я набере. Днес обаче човек не трябва да полага такива усилия, той може да намери всичко необходимо навсякъде. Суперхраните, полезни за сърцето са витамини, антиоксиданти и ненаситени мастни киселини. Така наречените омега 3 мастни киселини представляват есенциални липиди, именно защото човешкият организъм не може да си ги набавя сам. Естествени ненаситени мастни киселини, които подобряват левокамерната недостатъчност, редуцират хипертонията и противодействат на развитието на атеросклероза. Те могат да бъдат набавени от масло, риба и ядки. Независимо от това, прекаляването с тези храни може да навреди на функцията на миокарда чрез затлъстяване, а и хипертония и чернодробна недостатъчност в последствие.
Употребата на тютюневи изделия свързва ли се със сърдечни заболявания?
По данни на проучването Interheart, в което участват 135 000 пациенти, се наблюдава линейна зависимост между количеството изпушени цигари и риска от коронарна болест на сърцето.
Обичайно ли е за по-възрастните да имат по-високото кръвно налягане?
Високото кръвно налягане се свързва с това, че сърцето има повече работа. Хипертрофията на мускулните структури на сърцето, при нарушена релаксация може да бъде резултат именно от повишената работа на сърцето. Тя се нареча диастолна дисфункция. Именно това представлява начална предпоставка за развитие на предсърдно мъждене, което носи висок риск от появата на емболичен инсулт, както и намалена функция на камерната помпа, като при пациента се наблюдава затруднено дишане и умора. Понастоящем препоръките са систоличното кръвно налягане да бъде <135 mmHg, а диастолично <85 mmHg.
След сърдечен удар необходимо ли е пациентът напълно да ограничи физическите активности?
След инфаркт на миокарда редовните физически активности повишават количеството на ендотелните прогениторни клетки и подобряват функцията на лявата камера на сърцето. Това води до ангиогенеза и реваскуларизация на сърцето. Съгласно европейските насоки, физическото натоварване след инфаркт е с показания от клас 1 с ниво на доказателство А.
Вярно ли е, че ако се приемат нужните медикаменти за диабет, той няма да доведе до развитие на сърдечно заболяване?
Продължителният диабет най-често се свързва с атеросклероза, която може да причини:
- коронарна болест на сърцето;
- цереброваскуларна болест;
- периферна артериална болест.
Пациенти с трисъдова коронарна артериална болест, хирургичната реваскуларизация обикновено дава по-добри резултати от ендоваскуларна терапия. Доказано е, че медикаментите против диабет могат да понижат риска от сърдечносъдови заболявания при пациенти, страдащи от коронарна болест на сърцето.
Някои нови лекарства, като инхибиторите на SGLT 2, повлияват положително сърдечната недостатъчност и понижават необходимостта от прием в болница при пациенти:
- с намалена фракция на изтласкване (HFrEF)
- със сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване (HFpEF).
Трябва ли да се притесняваме от лекия инфаркт?
Нежеланите коронарни състояния (вкл. нефатален миокарден инфаркт), увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания и влошават прогнозата на пациента.
- Лекият инфаркт на миокарда без елевация на ST-сегмента (NSTEMI) обаче най-често е ограничен до ендокарда. Той е свързан с по-малка загуба на жизнеспособност на миокарда. Свързва се и с по-добре запазена помпена функция на сърцето и по този начин с по-слаб недостиг на въздух.
- Трансмуралният инфаркт на миокарда при инфаркт на миокарда с елевация на ST-сегмента (STEMI), може да доведе до трансмурално увреждане, както и до белези на сърцето, които да намалят неговата систолната функция.
За проф. д-р Кристоф Копп
Проф. д-р Копп е специалист по вътрешни болести, кардиология и ангиология във Wiener Privatklinik в Австрия.
Автобиография и професионално развитие:
- 1992 г.: докторска степен по хуманна медицина във Виенския университет;
- 1993 г. – 1996 г.: научен сътрудник в Харвардското медицинско училище (HMS), в Медицинския център “ Beth Israel Deaconess “ (BIDMC), Бостън, Масачузетс;
- 1997 г. – 2004 г.: специалност вътрешни болести с профилиране в ангиология, кардиология, интензивна медицина, онкология и неврология във Виена, заедно със степен Venia docendi за вътрешни болести;
- От 2012 г.: сътрудничещ лекар в JUVENIS;
- 2014 г.: магистър по бизнес и администрация след завършване на MBA по мениджмънт на здравеопазването;
- Към момента: ръководител на Отделенията по ангиология и кардиология в катедрата по вътрешни болести II към Медицинския университет във Виена, Австрия и лекуващ лекар по специалността във Wiener Privatklinik.
Членства:
- От 2001 г.: член на екипа за съдови интервенции;
- Oт 2007 г.: член на екипа за интервенции в областта на кардиологията.
Клинични сфери на интерес:
- Персонализирана сърдечносъдова медицина;
- Коронарна и периферна ангиография и интервенция;
- Мениджмънт на здравеопазването;
- Премахване на разширени вени;
- Ехокардиография;
- ЕКГ / Ритмология;
- Регулиране на кръвното налягане;
- Коронарна ангиография + интервенция със стент;
- Периферна ангиография + интервенция;
- Състояние на периферните съдове, вкл. ултразвук.
