BRCA1, BRCA2 и TP53
BRCA1, BRCA2 и TP53 са наименования на гени, чиито мутации са отговорни за развитието на злокачествени тумори. Нормалните варианти на тези гени у всеки един от нас участват в контрола на клетъчното делене и поправката на грешки, възникнали в ДНК.
В случай, че унаследим нефункционални варианти на тези гени от своите родители, се увеличава и шансът да развием наследствено раково заболяване.
Изследването за носителство на ракови BRCA1/2 е с изключително важна роля в клиничната практика. Мутациите в тези гени се свързва най-често с рак на гърдата и яйчниците. Въпреки това имат отношение и към рака на простатата, и злокачествен кожен меланом. При мутации в BRCA1 рискът от развитие на рак на гърдата е 60- 90 %, а за рак на яйчниците – 40- 60 %.
Мутации в BRCA2 увеличават риска от развитие на рак на гърдата на 45- 85 %, а от рак на яйчниците – 10- 30 %. Около 15- 20 % от случаите на рак на гърдата и 5 % от случаите на рак на яйчниците имат фамилна генетична предразположеност. Около 15 % от тези случаи се дължат на носителство на мутационни варианти на гените BRCA1 и BRCA2. BRCA- позитивният рак на гърдата и яйчниците има агресивен ход и трябва да се лекува бързо и точно. С ранна профилактика може да се предотврати образуване на тумори и в други органи и системи– рак на простатата, панкреаса и кожата (меланом).
p53
Друг протеин, на който се залага при диагностиката на различни онкологични заболявания е p53. Той е отговорен за „алармирането“ при наличие на туморни клетки в организма. При синдрома на Ли- Фраумение, рядко генетично заболяване, което може да увеличи риска от определени видове рак, се открива мутация на гена TP53. TP53 генните мутации произвеждат мутантни p53 протеини. Тези видове рак включват рак на гърдата, рак на костите, левкемия и рак на меките тъкани, наричани още саркоми. Почти всеки човек има в генома си ген, съдържащ p53. Протеинът има променлива структура, тъй като освен нормална (защитна) част, може да съдържа и мутантна частица, която да увеличи туморния процес. Именно за това, в съчетание с останалите генетични анализи, е добре да се прибави и анализ на TP53.
При анализ на типа протеин, който има в гена TP53 се установява дали конкретният индивид съдържа “див тип“ протеин. Той е отговорен за потискането на раковите процеси, или има мутантен тип. Този протеин е онкогенен и увеличава риска от развитието на заболяването. Например, човешкият папиломен вирус (HPV) може да увеличи риска от рак на шийката на матката при жени, като пречи на активността на p53. Това и подобни констатации за мутации на p53 подчертават факта, че ДНК мутациите, които могат да доведат до рак, са изключително чести. Ако p53 и някои други туморни супресори ги нямаше в човешкото тяло, ракът би бил изключително често срещан.
Кога се препоръчва комбинирано изследване на BRCA1, BRCA2 и TP53?
- При всеки случай на установен рак на гърдата преди 50- годишна възраст. Предвид младата възраст на възникване на заболяването, се предполага генетична предразположеност.
- Наличието на резултати от изследванията могат да дадат много по-голяма яснота относно начинът на лечение.
- При всеки случай на рак на яйчниците.
- При диагностициране на тройно негативен рак на гърдата (ER- / P- / HER2-) и с особена важност преди 60-годишна възраст.
- При наличие на комбинация от два вида тумори – на панкреаса и/ или рак на простатата, и/ или рак на яйчниците.
- При двама или повече близки роднини с рак на гърдата, като поне един е под 50г.
- Установени ракови BRCA1 и BRCA2 или мутантни TP53 варианти в семейството.
Как се извършва изследването?
Взема се кръвна проба, след което се изпраща за анализ. Най-често методът на изследване е чрез геномно секвениране от ново поколение, който е със 100 % точност. Готовността на резултатите отнема около 3-5 седмици, в зависимост от лабораторията.
Как резултатът може да повлияе за избора на лечение?
Видът на тумора, заедно с открита мутация в някои от гените дава важна информация на медикалните онколози. Това ще ги насочи към подбора на най-правилното лечение.
При диагностициран рак на гърдата в млада възраст, и при мутация в някой от гените, може да се препоръча пълна мастектомия предвид риска от рецидив. Друг ориентир, за който служат изследванията, е назначаването на определен тип химиотерапия, имунотерапия или таргетна терапия. Много често важността на тези изследвания бива пропускана при диагностиката и лечението, без да се осъзнава колко важни насоки могат да дадат резултатите. Комбинациите от лечения за гореизброените типове рак обикновено са протоколи, познати по целия свят. Наличието на генна мутация би могло да позволи леко изменение или добавяне на друг вид терапия към основното лечение. Тази възможност би направила лечението оптимално, елиминирайки неколкократни случаи на лечение „проба-грешка“.
