Проф. д-р Уилфрид Ланг, специалист по неврология във Wiener Privatklinik, разказва за диагностициране на деменция
- Как се поставя диагнозата деменция?
Деменцията и причините за нея могат да се диагностицират по три различни начина:
- Невропсихологична и клинична оценка,
- Фунцкионална и структурна образна диагностика на мозъка,
- Изследване на цереброспиналната течност.
- Могат ли пациентите да бъдат диагностицирани с деменция без да имат симптоми?
Биомаркерите Бета-Амилоид 42, Тау и Фосфо-Тау, които се намират в цереброспиналната течност, ако са с ниски нива могат да се използват за ранно откриване на невродегенрация. Чрез ядрено-магнитен резонанс и измерване на регионалния мозъчен кръвопоток с помощта на позитронно-емисионна томография също могат да се проследят функционални и структурни промени в мозъка. Друг метод за ранно откриване е неинвазивно образно изследване на биологичните маркери в мозъка. То се прави чрез ПЕТ сканиране на амилоид. Благодарение на иновациите, дори и белтъкът Тау вече се изследва образно.
- Кой е най-ранният признак на деменция?
Забравянето е най-чувствителният клиничен симптом.
- Какво представляват когнитивните тестове за оценка на функциите и паметта?
Най-популярният невропсихологичен тест е Mini Mental Scale Examination, който оценява ориентацията, вербалната памет, визуално-пространственото конструиране и езиковата функция. Друг тест е NTBV, който освен гореспоменатите тества изпълнителните функции и вниманието.
- При диагностициране на деменция какви са стъпките, които следват след тревожен резултат от тези тестове?
Най-важна е консултацията с невролог, който да оцени познавателните функции и паметта на пациента. Той трябва да се провери за депресия и за нарушения в съня. Следва да се направи образна диагностика на мозъка и невропсихологично изследване. Разполагаме с инхибитори на холинестеразата и мемантин за лечение на болестта на Алцхаймер, но ефектът им е ограничен.
