Каква е същността на мозъчната аневризма и само един вид ли е тя?
Съществуват различни видове аневризми спрямо техния размер, разположение и морфология. Същността на вътречерепната или неразрушената мозъчна аневризма се изразява във фокално разширение на артерия в мозъка, вследствие на отслабнала стена на съда.
Какви са симптомите?
- При разкъсване на вътречерепната аневризма, силното и внезапно главоболие е водещ симптом на субарахноидален кръвоизлив. Разкъсването на аневризмата може да доведе до фокални неврологични дефицити (резултат от вътречерепен кръвоизлив) и до фатален изход (резултат от вазоспазми и глобална мозъчна исхемия).
- Главоболието рядко има прогресивен характер при неразрушената вътречерепна аневризма. При пациентите страдащи от това състояние, по-често главоболието се счита за случаен симптом. При този вид аневризма, могат да се появят дефицити на черепни нерви и съответно да се наблюдават говорни проблеми, нарушено зрение и двойно виждане. Когато в областта на артерията, в която е аневризмата, тя предизвика исхемичен инсулт, могат да се проявят симптоми.
Как се диагностицира церебрална аневризма?
Диагностиката на неразрушените мозъчни аневризми се прави най-вече чрез образна диагностика на мозъка, т.е. магнитно-резонансна томография и ЯМР-ангиография. В резултат на това, че съществуват качествени мозъчни образни изследвания, процентът на диагностицирани неразрушени вътречерепни аневризми в Европа нарасна.
Какви са рисковите фактори на неразрушената вътречерепна аневризма?
Рискови фактори за образуването, нарастването и разкъсването на вътречерепна аневризма са хипертония, поликистоза на бъбреците, тютюнопушене и внезапен прием на големи количества алкохол. Разпространението на неразрушената вътречерепна аневризма при хора над петдесет годишна възраст е приблизително 3,2%. Ако в семейството биват засегнати от това състояние повече от двама, то вероятността за откриването ѝ се увеличава с около 10%. Рискът от образуване и последващо разкъсване на вътречерепна аневризма е по-висок, когато пациентът е имал кръвоизлив в резултат на предходна вътречерепна аневризма.
Когато няма кръвоизлив, какво лечение на аневризмите се използва?
След като неразрушената вътречерепна аневризма се диагностицира, следва да се установи дали е имало симптоми на това състояние или то е открито случайно. В случай, че е имало симптоми се обмислят два варианта: ендоваскуларно или микрохирургично лечение. Когато аневризмата е открита случайно, тогава вариантите са три:
- Пациентът трябва да промени начина си на живот: да спре да пуши и да не консумира алкохол, трябва да се направят изследвания за артериална хипертония и ако кръвното е повишено, да се приложи лечение.
- Пациентът трябва да се консултира със специалист, за да се определи рискът от разкъсване на вътречерепната аневризма (средно 3% за 5 години) и той да се сравни с този от прилагане на ендоваскуларно или микрохирургично лечение (средно 4% за 5 години). Решението обаче трябва да бъде взето индивидуално спрямо всеки един пациент и неговите индивидуални рискове.
- Необходимо е проследяване на състоянието, защото ако аневризмата е растяща, то вероятността за нейното разкъсване е в 12 пъти повече спрямо вероятността при стабилните аневризми.
Кои са ключовите фактори, които се разглеждат, когато се обсъжда ендоваскуларно или микрохирургично лечение?
Такива фактори са възрастта и симптомите на пациента, рисковите фактори, максималният диаметър на вътречерепната аневризма, морфологията, местоположението и съответните данни за растежа ѝ.
Оказва ли влияние размерът на аневризмите?
Да, те заемат голямо пространство и колкото повече се разширява диаметърът на аневризмата, толкова по-голям става рискът от разкъсване.
Възстановяват ли се напълно пациентите след разкъсване на аневризмата?
При 25% от всички пациенти възстановяването е напълно. Други 25% се възвръщат към нормалния начин на живот, но продължават да имат някои незначителни симптоми. 10% се възстановяват частично, могат да живеят самостоятелно, но с ограничения, а други 10% остават зависими. За близо 20% от всички пациенти изходът е фатален.
Какви рискове крие това да не се започне лечението на аневризмите навреме?
Възможно е разкъсване на аневризмите, което е съпроводено с кръвоизлив в пространството, покриващо мозъка (субарахноидално пространство). Това е най-тежкото усложнение и се нарича субарахноидален кръвоизлив. Исхемичният инсулт е по-рядко срещано усложнение. Това състояние се получава от образуване на тромб в неразрушената вътречерепна аневризма.
Може ли човек да е предразположен генетично към образуване на аневризми?
Да, известно е, че съществува генетична обусловеност, ако повече от двама члена от семейството на пациента са били засегнати.
Какво влияние оказва стресът на състоянието?
Към момента не е доказана връзка между образуването, растежа и разкъсването на вътречерепната аневризма и стреса. Косвено е възможно той да представлява риск, защото може да доведе до повишаване на риска от инфекции и високо кръвно налягане.
Можем ли да се предпазим?
Препоръчително е, когато е известно, че двама или повече роднини в семейството имат мозъчна аневризма, да се направи скрининг. От особено значение е и начинът на живот.