Каква е същността на болестта на Грейвс?
Базедовата болест или болестта на Грейвс представлява автоимунно заболяване, при което автоимунната система е подведена. Тя произвежда антитела, което от своя страна подпомага щитовидната жлеза да произвежда повече от необходимите за организма щитовидни хормони, водейки до състоянието хипертиреоидизъм.
Какви рискови фактори има?
Причината за този процес не е ясна, не само за това заболяване, но и за редица други автоимунни заболявания като захарен диабет тип 1, множествена склероза и ревматоиден артрит. Известни са обаче няколко рискови фактори, например вече установено друго автоимунно заболяване, женски пол, бременност, употребата на тютюневи изделия и стрес.
Какви са симптомите на болестта?
Хипертиреоидизмът е съпроводен със симптоми като тахикардия (ускорен сърдечен ритъм), тревожност, загуба на концентрация, намаляване на телесна маса, треперене в ръцете и пръстите, по-често изхождане от нормалното, изпотяване и чувствителност към топлина. При някои пациентите (1/3 от тях) се проявяват и изпъкнали очи, зачервяване или болка и напрежение в тях, повишена сензитивност към светлина и виждат двойно.
В какво се изразява диагностицирането на болестта?
Определят се както нивата на свободните хормони Т4 и Т3 (хормони на щитовидната жлеза) в кръвта, така и на тироид-стимулиращия хормон TSH (хормон на хипофизната жлеза).
Именно TSH, достигайки до щитовидната жлеза, предизвиква производството на Т4 и Т3. В случая, когато е установена болест на Грейвс, свободните Т4 и Т3 са с повишени нива. Механизмът на отрицателната обратна връзка потиска TSH и именно заради това хипофизната жлеза спира производството му. Определят се специфични антитела в кръвта (TRAb) и се прави сцинтиграфия на щитовидната жлеза, за да се потвърди автоимунният произход на процеса и да се отхвърлят други възможни причини за хипертиреоидизъм (напр. хиперактивни възли на щитовидната жлеза, произвеждащи повече Т4 и Т3 хормони, които са излишни). Необходима е и консултация с офталмолог, ако очите бъдат засегнати.
Какво лечение може да се назначи при болест на Грейвс?
Контрол върху производството на хормоните на щитовидната жлеза може да наложи чрез медикаменти като пропилтиоурацил и тиамазол. Бета-блокерите, указани за намаляване на сърдечната честота при пациенти с тежки сърдечни симптоми, също оказват благоприятно влияние върху метаболизма на Т4. Тъй като болестта на Грейвс често е заболяване, което се самоограничава, дозите на приеманите от пациентите медикаменти могат да се намалят постепенно и да се спрат след определено време.
Възможна е и терапия с радиоактивен йод, както и пълно отстраняване на щитовидната жлеза (тиреоидектомия). Това се прави при упорито хипертиреоидно състояние или проява на странични ефекти от антитироидните лекарствата. Терапията с радиоактивен йод е безопасен метод за лечение, при който перорално се приема радиоактивен йод, който клетките на щитовидната жлеза поемат и унищожават.
Възможно ли е лечение с билки?
Приема на билки за лечение на болестта на Грейвс, тяхната безопасност и ефикастност не са напълно изяснени. Отказването от употребата на тютюневи изделия обаче гарантира понижаване на риска от развитие на проблеми с очите.
