Поводът да потърся помощ от ЗИЦ,, Медикъл Караджъ“ е епилепсия на дете – диагностицирано у нас с така наречените „малки припадъци“. Това според всички лекари у нас се овладяват бързо и лесно, но за съжаление при нас не се случи така. Така се ориентирахме към болница Мемориал Шишли в Истанбул.
В България объркаха и предозираха лекарствата на детето и то живя дълго време (месеци наред) в агония от силно главоболие, световъртеж, двойно виждане. Те минаваха чак след като повърне от силната болка. Ще спестя имената на лекарите (не са един и двама, но са все „светила“), с които съм се консултира у нас. Те просто добавиха мигрена към епилепсията като диагноза и само увеличаваха броя и количеството лекарства, които според тях трябва да ѝ давам. Но от това детето само се влошаваше.
Решението да търся помощ другаде за ужасните „малки припадъци“.
Решението да търся помощ другаде дойде бързо. Веднага след като лекарката, при която е диспансеризирана дъщеря ми, започна да вдига ръце и недвусмислено да показва безсилието си. Тогава се опитах да запиша час при друг детски невролог. Оказа се, че това може да стане след най-малко пет месеца, защото нашите детски невролози са много заети. Дори сълзите ми пред вратата на кабинета и едвам крепящото се на краката си дете от болка, не трогнаха специалистката ни най-малко. Поне да ме беше изслушала. Направо ме отряза, заяви ми, че трябва да се обадя на телефона, записан на хвърчащо листче, което ми подаде, за да си запиша час.
Това ме накара да се реша да потърся помощ за епилепсия другаде.
Попаднах на сайта на ЗИЦ ,,Медикъл Караджа“ случайно. За по-малко от десет дни те успяха да запазят час за преглед при детски невролог в Турция. За да взема окончателно решение ми помогнаха и многото положителни отзиви на майки от България, потърсили помощ от доц. Синан Чому и останали очаровани от отношението, професионализма и ефекта от назначеното от него лечение.
Д-р Чому потвърди диагнозата епилепсия. Само няколко дни след започване на правилното лечение с правилните лекарства и в нормални дози за нейните килограми, моето дете се усмихва. Не го боли глава и може отново да започне да води нормален живот, да ходи на училище и да се забавлява с приятелите си. Естествено сега, тепърва от 2019 г. насам, ни предстои истинско лечение на малките ѝ припадъци, но съм убедена, че този път всичко ще е наред.
Това че лекарят ни е на повече от 500 км от нас, няма никакво значение. Живеем в ерата на електронните комуникации и ще поддържаме постоянна връзка с д-р Чому, с помощта на нашата координаторка Севджан. Тя е много внимателна, любезна и същевременно истински професионалист. Тя беше с нас навсякъде. Превеждаше ни, погрижи се за настаняването ни в хотел, организира ни и безплатни трансфери от автогарата до болницата, до хотела и автогарата на тръгване. С помощта на ЗИЦ,, Медикъл Караджъ“ и следващите ни посещения за контролни прегледи, отново ще са организирани на най-високо ниво. Препоръката ми към родители в моето положение е – не губете време и нерви тук, у нас! Спестете го и на децата си! Те имат право на адекватно лечение и нормален живот!
Анелия Величкова,
Зара Петкова 12 години,
болница Мемориал Шишли Истанбул
