Когато имате запушен слъзен канал, сълзите не могат да се оттичат нормално, което създава сълзене и раздразнено око. Състоянието се причинява от частично или пълно запушване на слъзната дренажна система.
Запушеният слъзен канал е често срещан при новородени. Състоянието обикновено се подобрява без никакво лечение през първата година от живота. Честотата на придобитата обструкция на назолакрималният канал нараства с възрастта. При възрастни запушеният слъзен канал може да се дължи на нараняване, инфекция или рядко на тумор.
Диагностициране
За да се диагностицира вашето състояние, лекуващият лекар разговаря за вашите симптоми, преглежда очите и прави няколко теста. Прави се преглед във вътрешността на носа, за да се определи дали има някакви структурни нарушения на носните проходи, които причиняват запушване. Ако вашият лекар подозира запушен слъзен канал, може да се наложат и други тестове, за да се открие местоположението на запушването.
Тестовете, използвани за диагностициране на запушен слъзен канал, включват:
Тест за дренаж на сълзи.
Този тест измерва колко бързо се оттичат сълзите. На повърхността на всяко око се поставя по една капка от специална боя. Може да имате запушен слъзен канал, ако след пет минути по-голямата част от боята все още е на повърхността на окото ви.
Напояване и сондиране.
Лекарят може да промие физиологичен разтвор през дренажната система за сълзи, за да провери колко добре се оттича. Може да вкара тънък инструмент – сонда, през малките дренажни отвори в ъгъла на клепача ви, за да провери за запушвания. В някои случаи това изследване може дори да реши проблема.
Тестове за изображения на очите.
За тези процедури контрастно багрило се пропуска от точката в ъгъла на клепача ви през сълзната дренажна система. След това се използва рентгенова снимка, компютърна томография (КT) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), за да се установи местоположението и причината за запушването.
Лечение
Лечението зависи от това какво причинява запушения слъзен канал. Може да има нужда от повече от един подход, за да се коригира проблемът. Ако тумор причинява запушването на слъзния канал, лечението ще се фокусира върху причината за тумора. Може да се извърши операция за отстраняване на тумора или да се препоръчат други лечения за намаляването му. Ако е налице инфекция може да се предпишат антибиотични капки за очи или хапчета.
Ако сте имали нараняване на лицето, което е причинило запушване на слъзните канали, може да изчакате няколко месеца, за да видите дали състоянието се подобрява, докато нараняването заздравее. С намаляването на подуването слъзните ви канали могат да се отпушат сами.
Разширяване и сондиране.
При бебета тази техника се извършва под обща анестезия. Лекарят разширява точковите отвори със специален инструмент за разширяване и вкарва тънка сонда през пунктата и в дренажната система на сълзите. При възрастни с частично стеснена точка лекарят може да разшири точката с малка сонда и след това да промие (напои) слъзния канал. Това е проста амбулаторна процедура, която често осигурява поне временно облекчение.
Стентиране или интубация.
Тази процедура обикновено се извършва с обща анестезия. Тънка тръбичка, изработена от силикон или полиуретан, се прокарва през едната или двете точки в ъгъла на клепача. Тези тръби след това преминават през системата за оттичане на сълзи в носа ви. Малка примка от тръби ще остане видима в ъгъла на окото ви. Тръбите обикновено се оставят за около три месеца, преди да бъдат отстранени. Възможните усложнения включват възпаление от наличието на тръбата.
Балонна катетърна дилатация.
Ако други лечения не са подействали или запушването се възобнови, може да се използва тази процедура. Обикновено е ефективен при кърмачета и малки деца и може да се използва и при възрастни с частично запушване. Първо на пациента се прилага обща анестезия. След това лекарят прокарва през запушването на слъзния канал в носа тръба (катетър) с изпуснат балон на върха. Лекарят надува и изпуска балона няколко пъти, за да отвори запушването.
Хирургия
Операцията, която обикновено се използва за лечение на запушени слъзни канали, се нарича дакриоцисториностомия. Тази процедура отваря прохода за сълзи. Извършва се с обща анестезия или местна упойка, ако се извършва като амбулаторна процедура. Стъпките в тази процедура варират в зависимост от точното местоположение и степента на запушването, както и от опита и предпочитанията на хирурга.
Външен метод.
При външна дакриоцисториностомия хирургът прави разрез отстрани на носа, близо до слъзния сак. След като свърже слъзния сак с носната кухина и постави стент в новия проход, хирургът затваря кожния разрез с няколко шева.
Ендоскопски или ендоназален.
При този метод хирургът използва микроскопична камера и други малки инструменти, вкарани през носния отвор към каналната система. Този метод не изисква разрез, така че не оставя белег. Но успеваемостта не е толкова висока, колкото при външната процедура.
След операцията се използва спрей за отпушване на носа и капки за очи, за да се предотврати инфекция и да се намали възпалението. След 6 до 12 седмици се отстраняват всички стентове, използвани за поддържане на новия канал отворен по време на лечебния процес.
Процедурата е безопасна за лечение на вродена, травматична и първично придобита обструкция на назолакрималния канал. Предимството е, че не оставя белег и запазва медиалните структури. Може да се извърши успешно като едностранна и двустранна процедура.
Дакриоцисториностомията има висок процент на успеваемост (80%–100%) с нисък процент на усложнения (1%–6%).
