Турската здравна група Мемориал е сред най-добрите места за трансплантации в света
Няма по-благородно нещо от донорството. Да дадеш част от себе си на друг или в момент на непоносима мъка по близък човек да дариш живот чрез него – това е абсолютното геройство. И все пак то е само една от стъпките, необходими за спасяването на човешки живот. Останалите зависят от нивото на развитие на трансплантологията в дадена държава, от специалистите и използваните технологии.
В България в момента в списъка на чакащите за трансплантация фигурират между 1000 и 1200 души. Трудно е да се посочи точен брой, тъй като той се променя почти всеки ден. Най-много са хората, които чакат за трансплантация на бъбрек – над 960. От нов черен дроб имат нужда над 40, от ново сърце – 29, от нов бял дроб – 18, панкреас – 8, тънко черво – 1. Чакането в България обаче може да коства на тези хора живота им. Макар в последните години у нас малко по малко да се увеличава броят на трансплантациите, много фактори пречат те да станат по-масови. Затова и все повече българи избират да минат през процеса в чужбина.
Проблемите при трансплантациите в България
Донорството все още не се е наложило достатъчно у нас като практика. Статистиката сочи, че близо 80% от донорските ситуации остават нереализирани, като основната причина е отказ на близките да дарят органите на починал човек. Под 40% от българите пък заявяват, че биха дарили органите си, което ни поставя в последната петица на държавите от ЕС по този показател. Донорите на органи в България са по около 20 души на година, а в страни като Белгия, Австрия и Нидерландия, които са близки по население до нас – над 200. В обществото липсва информираност и затова е по-трудно то да бъде убедено във важността на каузата. Също толкова важни са обаче и цялостната организация и логистика в здравната ни система, по които има още много да се работи. Развитието на спешната помощ у нас не може да се похвали с особени резултати. Малко са болниците в страната, които активно се ангажират да бъдат донорски бази. Самите бази години наред работеха на загуба и кондиционираха пациентите със собствени средства. И до днес проблемът с липсата на достатъчно финансиране за тях остава. А от него логично следва и невъзможност за използване на най-модерните технологии, които намаляват рисковете от усложнения при трансплантациите.
Медицински туризъм
Предвид всички тези обстоятелства не е чудно, че много българи избират да продължат борбата си за живот в чужбина. През последните 10 години близо 300 трансплантации на български граждани са извършени зад граница. Някои са трансплантации на бял дроб и панкреас, които просто не се правят у нас. Повечето обаче са бъбречни.
Къде най-често избират да отидат българите? В Турция – безспорен лидер в сферата на трансплантациите на Балканите и един от най-добрите примери за работещ модел в света. В последните години държавата въведе редица подобрения в здравната си система и специално в организацията на присаждане на органи. Там работят световноизвестни специалисти с някои от най-новите методи и технологии, спазват се всички международни изисквания. Качеството на услугите надхвърля това на страни от Западна Европа и е близко до американското. В същото време цената е поне 2-3 пъти по-ниска, което прави процедурите достъпни и за хора с по-скромни финансови възможности.
В Турция близо 80% от присажданията се извършват от живи донори. Страната е на второ място след САЩ по извършване на чернодробни и бъбречни трансплантации. В Щатите всяка година се правят по близо 30 000 трансплантации, от които – 17 000 на бъбреци, 6000 на черен дроб. В Турция се правят по 15 000 бъбречни трансплантации и по близо 1200 чернодробни. В Русия общият брой на присажданията за година е едва 1500, като 1000 от тях са бъбречни. В България пък през изминалата 2015 г. общо са направени едва 74 трансплантации, от които 51 бъбречни, 16 чернодробни и 7 сърдечни, сочат данни на Изпълнителната агенция по трансплантация.
„Мемориал“ – турският първенец в трансплантациите
Трансплантации на органи могат да се извършват само в медицински центрове, предлагащи услуги на най-високо ниво. Това не са просто операции, а продължителни процеси, за които е важна координацията между болниците, лабораториите, отделите за образна диагностика и още много звена, както и извършването на внимателни проучвания и изследвания на конкретните случаи.
Добрата новина е, че съвсем близо до България има такъв център. Както вече споменахме, Турция е глобален лидер в трансплантологията. В самата държава пък първенец в сферата е здравна група Мемориал, известна по цял свят и с катедрите си по ин витро, сърдечно-съдова хирургия, онкоболести и др. „Мемориал“ е първата здравна група в Турция, която получава Акредитация за качество JCI (Joint Commission International). Под неговата шапка са 11 болници в Истанбул, Анкара, Анталия, Диарбекир и Кайсери. То е „отговорно“ за въвеждането на редица иновации в турското здравеопазване и всяка година е посещавано от пациенти от над 92 държави, включително и България.
Центърът за трансплантация на органи „Мемориал“ се намира в Истанбул и се посочва като референтен в света, особено за присаждане на черен дроб и бъбреци. Там извършват годишно 234 трансплантации на черен дроб, 352 бъбречни и 156 трансплантации на костен мозък. Успеваемостта на интервенциите е 98%. Турският център се завежда от световноизвестния професор Мюнджи Калайоглу, който е извършил над 45 000 операции в кариерата си, от тях над 2000 чернодробни трансплантации. И въпреки своите 70 години, в момента паралелно той ръководи отделенията по обща и детска хирургия. Негов заместник е професор Корай Аджарлъ, когото наричат лекар „със златни ръце“. В практиката му има над 115 чернодробни и 155 бъбречни трансплантации, както и 3 трансплантации на панкреас.
Постиженията на тези и други специалисти в „Мемориал“ говорят сами за себе си. Именно в една от тези болници за първи път в света е извършена трансплантация едновременно на черен дроб и бъбреци на 7-килограмово бебе. Отново в здравна група Мемориал е направена първата в Турция детска чернодробна трансплантация при наличие на кръвна несъвместимост. Тези успехи и общото високо качество карат и много млади лекари от Европа и САЩ да идват на обучения в турските клиники, особено що се отнася до трансплантации на органи от живи донори.
Видове трансплантации
И в Турция най-често извършваните трансплантации са на бъбреци, като с голям успех се правят прехвърляния от обикновени донори и от донори с несъвместима кръвна група. В този сегмент най-известният специалист е професор Бурак Кочак. Лекарите от „Мемориал“ са внедрили уникална техника за трансплантация на бъбрек от жив донор по безкръвен път – с лапароскопия. Д-р Кочак е вторият хирург в Турция, който прилага този метод. В лапароскопската хирургия се прави разрез в тялото на пациента под формата на малки отвори в корема. През един от отворите се вкарва камера, която позволява на хирурга да наблюдава процедурата, през други се вкарват различни хирургически инструменти. Този метод получи широко разпространение в цял свят през последните 10 години. Той е по-приемлив за пациентите, защото оставя минимални, почти невидими белези. Донорите могат да ходят и започват да пият вода вечерта в деня на операцията, а на следващата сутрин могат да се хранят и да си вземат душ. Могат и да се върнат у дома два дни след интервенцията. След около две седмици и донорът, и реципиентът се завръщат към нормалния си начин на живот.
В Центъра за трансплантация на органи „Мемориал“ отдавна практикуват виртуозни трансплантации на черен дроб както от починали, и от живи донори. Технологията е толкова усъвършенствана, че хирурзите извършват успешно операциите, дори ако донорът и реципиентът имат различни кръвни групи. Така през 2007 г. на 14-годишния Мохамед Изаадеен му е даден шанс за пълноценен живот чрез черния дроб на 6-годишно дете. Въпреки че децата имали различни кръвни групи, екип на клиниката успява да предотврати отхвърлянето на органа, интервенцията е успешна и Мохамед бързо се възстановява. Днес вече са извършени десетки такива операции.
Трансплантацията на стволови клетки пък се прилага в онкологичните центрове на здравна група Мемориал за лечение на рак на кръвта, при заболявания от групата на левкимиите, лимфомите, множествения миелом. Също така при заболявания, които причиняват костно-мозъчна недостатъчност, някои видове рак на органите и таласемия – често срещано в България наследствено заболяване. Стволовите клетки, предназначени за присаждане, могат да се вземат от самия пациент (автоложни) или от друго лице (алогенни). И в двата случая на пациента трябва да се осигурят много високи дози химиотерапия и лъчетерапия.
В центъра на „Мемориал“ се извършва уникалната операция за трансплантация на панкреас, която, на практика, не се прави никъде другаде по света. Специалистите от лечебното заведение планират да създадат световен център, в който ще бъдат възможни трансплантации на всякакви органи – Multi Organ Transplant Center.
Кой може да бъде донор?
В съответствие с нормативните уредби в Турция донори могат да бъдат роднини до 4-о коляно. Съпругата и съпругът също се приемат за роднини. За да се потвърди родствената връзка между донора и реципиента, трябва да се представи удостоверение за раждане, свидетелство за брак, паспорт. Донорът не може да бъде под 18 години. Ако по време на трансплантацията донорът е женен, клиниката изисква нотариално заверено съгласие на съпруга/съпругата. С одобрението, получено от регионалните комисии по етика може да бъде извършена и трансплантация и между несвързани с роднинска връзка лица. В обхвата на законовата рамка също може да бъде реализирана и размяна на донори или така нареченото „кръстосано донорство” от гледна точка на трансплантациите на органи.
За съжаление чуждите граждани в Турция не могат да получат органи от починал донор. Трансплантацията е възможна само от донор-роднина, който пристига заедно с пациента. Това се дължи на големия брой чакащи за донорски органи сред турските граждани.
На чуждестранните пациенти и техните близки Центърът за трансплантация на органи към група болници „Мемориал” предоставя стая за гости, чието ниво на комфорт не отстъпва на това на петзвезден хотел. Донорът и реципиентът могат да отседнат в стаята до два месеца, но обикновено се прибират много по-рано – до 10 дни след интервенцията. В цената на престоя са включени всички консумативи и лекарства, превод на медицинската документация, посрещане на летището и трансфер. Отделно се заплаща задължителната предварителна диагностика.
