Дженгиз Чабукоглу лекува успешно заболяванията:
Pes equinovarus (Вродено криво стъпало)
Pes equinovarus (Вродено криво стъпало): стръмно варусно положение на калканеуса и на ходилото, супинационно положение с медиална луксация на os naviculare, свързана с аддукционно положение на медиотарзалната част на ходилото и ставите, забавено развитие в диференцирането на скелета на ходилото и нарушения в мускулатурата на подбедрицата.
Лечението трябва да започне веднага след раждането. Ходилото тогава е меко и поддаващо се на моделиране.
Деформацията на стъпалото е вродена навътре и надолу.
Наблюдава се със средна честота 1/1000. Меките тъкани (мускулни сухожилия и връзки) от вътрешната страна на стъпалото са опънати, а костната структура е деформирана.
Причината е неясна.
Лечението, провеждано от д-р Дженгиз Чабукоглу:
Веднага след като бебето се роди, лечението започва. При лечението се правят гипсови превръзки по метод Понсети. По този начин се извършва пасивно разтягане на меките тъкани (кожа, лигамент, капсула, лъч, мускул), които се съкращават в задната и вътрешната част, както и в свода на стъпалото.
По този начин гипсовата превръзка се прави 5 до 8 пъти, като се сменя веднъж седмично. Ако костта на калканеуса не се понижи до нивото на основата на стъпалото след леене с гипс (тя варира според тъканното напрежение при пациентите), извършва се малка хирургическа интервенция под анестезия и петата се спуска до мястото, където трябва да бъде. Тази интервенция е необходима в повечето случаи.
В последствие се използва устройството на Ponseti, за да не се върнат краката в изходно положение. Упражненията за разтягане също продължават ежедневно.
В случай на връщане на стъпалото в изходната позиция се налага повтаряне на интервенцията.
Затова детето трябва да се преглежда периодично (дори, когато лечението приключи), докато детето расте, за предпочитане е преглед от педиатричен лекар ортопед.
Артрогрипоза
Това е непрогресиращ синдром, характеризиращ се с непрогресиращи множество вродени ставни контрактури. Етиологията на заболяването не е известна и най-често се наблюдава при отсъствието на движения на плода. Това може да се дължи на невропатични или мускулни патологии, нарушения на съединителната тъкан, стесняване на маточната кухина, вътрематочна съдова недостатъчност или заболявания на майката.
Лечението, провеждано от д-р Дженгиз Чабукоглу:
При пациенти с диагноза артрогрипоза мултиплекс вродена, лечението трябва да се започне на ранен етап и да продължи доживот. Семейството трябва да бъде насочено към генетична консултация и да се направи прогноза на заболяването. Лечението трябва да има мултидисциплинарен подход, включващ физиотерапия и ортопедична хирургия.
Вродена дислокация на коляното
Вродената дислокация на коляното е много рядка деформация. При раждане е налице хиперекстензия на деформацията на коляното (обръщане на коляното). Причината е неясна. Свързва се с мускулно-скелетни аномалии като съпътстваща дисплазия на тазобедрената става и дислокация на стъпалата. Обикновено се лекува неоперативно чрез изготвен индивидуален план за всеки пациент.
Преди операция
След операция
Детска церебрална парализа
Какво е церебрална парализа? Какви са леченията?
Церебрална парализа (ЦП) е постоянно нарушение на движението и стойката поради увреждане на мозъка. Лезиите в мозъка причиняват проблеми в мускулния тонус и координацията, а с течение на времето се развиват вторични нарушения в опорно-двигателния апарат. ЦП се наблюдава при мозъчни лезии, които се появяват преди, по време или след раждането. Въпреки че ранното развитие на мозъка е през първите 18 месеца, всички непрогресиращи мозъчни лезии, възникващи до 6-годишна възраст, могат да бъдат определени като ЦП. Освен нарушение на невромоторния контрол, ЦП може да има и зрителни, говорни, гълтателни и когнитивни дисфункции.
Епидемиология: Въпреки, че варира в зависимост от страните по света, честотата му е средно 2-3 / 1000. Честотата на ЦП не намалява през последните тридесет години, въпреки степента на развитие на страните и напредъка на медицинските технологии. Тази ситуация се дължи на факта, че недоносените деца и бебетата с ниско тегло при раждане, които преди това са имали нисък процент на оцеляване, са живи и днес.
Проблемите могат да варират от леки до тежки.
Няма метод за пълно излекуване на болестта. Въпреки това се цели засегнатите пациенти да могат да посрещнат нуждите си, да седят, да ходят, да посещават училище самостоятелно и да имат работа според състоянието им.
Проблеми, които могат да се наблюдават при церебрална парализа:
- Трудност при движение
- Спастичност (прекомерно напрежение в мускулите)
- Мускулна слабост
- Нарушен баланс
- Нежелани движения
- Проблеми с координацията
- Нарушения на вниманието и възприятието
- Гърчове
- Зрително увреждане и страбизъм (кривогледство)
- Проблеми със слуха
- Трудност на речта
- Недохранване и забавяне на растежа
- Физическа инвалидност (затруднения в баланса и движението)
- Социални и психични разстройства
РАННИ СИМПТОМИ
- 0-1 месец – Проблем при сученето, прекомерно повръщане.
- 2-ри месец – Аксиална хипотония.
- 3-ти месец – Забавяне задържането на главата и устойчивостта при поза на детето седнало на коленете на майката.
- 4-ти месец – Повишен мускулен тонус на флексорите на ръката – палец стегнат в юмрук – страбизъм.
- 8-ми месец – Не се обръщат от корем на гръб, не сядат, краката се кръстосват един друг в седнало положение.
- Десет месеца – Липса на способност за изправяне, не отговарят при повикване по име, кръстосани крака докато са изправени.
- 1 година – Диагнозата се поставя значително по-лесно на този етап. Мускулна слабост. Наред с трудностите при движение почти винаги има мускулна слабост. Особено децата, които не могат да държат главата си изправена, когато са седнали, те падат напред. Налице е спастична хемиплегия с намалена мускулна сила, повишен мускулен тонус повече във флексорите на горните крайници и екстензорите на долният крайник, повишение на нормалните и наличие на патологични рефлекси.
Прекомерното напрежение и повишеният тонус на мускулите се нарича спастичност. Спастичното дете не е дете с умствена изостаналост, а дете, което не може да контролира движението си поради напрежение в мускулите си. Спастичността затруднява детето да се грижи или затруднява движението.
План на лечение:
Физикалната терапия трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата.
Цел: да се увеличи развитието на мускулите, ставен баланс и координация и да се предотврати появата на контрактури.
Контролът и лечението на патологии (гърчове, проблеми със зрението, проблеми със слуха, недохранване, проблеми със зъбите) трябва да се извършват редовно.
Намаляване на мускулните контракции чрез извършване на ризотомия при избрани пациенти чрез мозъчна хирургия.
Физикалната терапия трябва да продължи със семейството, физиотерапевта и адаптацията на детето веднага след поставянето на диагнозата.
Ортопедични интервенции:
До 5-годишна възраст
- Приложение на Botox, когато е необходимо
- Ако има нарушения в костите и ставите, може да се извърши операция според резултатите от изследването и рентгенографията.
След 5 години
- Операции за релаксация на меките тъкани (удължаване на мускулите и сухожилията)
- Прехвърляне на сухожилията (коригиране на мускулния баланс чрез прехвърляне на сухожилия)
- Остеотомии (костта се нарязва и отново се фиксира в желаната позиция, за да се приведат костите в желаната позиция)
- Дислокационни операции (операции за радиално изкълчване на главата на тазобедрената става и лакътя)
- Артродеза (само операция за фиксиране на засегнатата става поради влошаване на ставите и невъзможност за правилна употреба)
Цел на лечението:
Според степента на засягане на детето с церебрална парализа, да се подобри стойката, да се улесни грижата, да се подобри по-добрата мобилност и да се осигури независимо движение и да се подобрят социалните отношения в общността. Това трябва да бъде придружено само от екипна работа в много отрасли (физикална терапия, ортопедия, психология, детска неврология и др.). Семейството на детето и участието на детето.
Преди операция
След операция
Дисплазия на тазобедрената става (DDH)
Това е ортопедичен проблем, който може да се срещне под много форми, от нестабилна тазобедрена става до пълна дислокация, която е известна като вродена дисплазия на тазобедрената става. Голяма част от DDH може да се лекува благодарение на възможността за ранна диагностика, чрез ултразвуково изследване на тазобедрените стави на новородените. По тази причина ултразвуковото изследване на тазобедрената става се провежда като скринингов тест при всички новородени бебета през първия месец, а рисковите бебета сe проследяват от ортопед.
Докато лечение се провежда при бебета, които са диагностицирани в ранния период, чрез функционални гащички, пластири, то при напреднала възраст се налага хирургична намеса. В този случай обаче се увеличава рискът от ограничение в движенията на тазобедрената става и нарушение в кръвоснабдяването на костите и ставите, водещо до така наречената – аваскуларна некроза.
Дори при завършено, успешно лечение е необходимо ежегодно профилактични прегледи и проследяване до приключване на растежа на детето.
