-
Какво цели да постигне хирургичното лечение?
При лечението на костни фрактури приоритет е възстановяването на костната структура и прилагане на методи, които нанасят възможно най-малко натоварване. Основаната през 1958 г., фондация AO, в Швейцария, извършва класификации на фрактурите и предоставя разнообразни идеи и подходи за лечението им. Дълги години, аз самият бях международен инструктор във фондацията, в базата им в Давос.
-
При кои типове костни фрактури най-често се налага хирургическа интервенция?
Хирургическа намеса е необходима при всички фрактури в зоната на ставите. Когато при пациента има и други фрактури, като например разместване на кост, отново трябва да бъде извършена операция.
-
При лечението на костни фрактури, кои са най-често прилаганите методи?
В своята практика аз прилагам разнообразни техники. Обикновено се налага използването на киршнерови жици (k-wires), пластини, винтове и пирони. Основната цел в нашата работа е да се предприеме най-малко инвазивния подход при лечението. По този начин можем да наместим фрактурите само чрез разрези, без да бъдат направени хирургични рани. При наличието на фрактури вътре в костите прилагането на артроскопски методи може да допринесе за по-добри резултати в лечението.
-
Какви са правилните хирургични стратегии в зависимост от характера на различните фрактури?
В случаите на фрактури с по-лек характер обикновено се използват подходи с минимално нарушаване на тъканите. При комплексните фрактури с голям брой раздробени костни елементи, понякога е необходимо прибягване към традиционни хирургични методи, при които се извършват отворени разрези в кожата и тъканите. Дори при фрактури на дълги кости с пукнатини, като бедрената кост или тибия, може да се избере медицинска интервенция със закрити разрези и използване на пирони. Подобен е и принципът за фрактурите на раменната кост, където се поставят пластини по минимално инвазивен начин чрез 2 до 4 отвора за достъп.
-
Какви са възможните усложнения, които могат да възникнат след оперативно лечение на костни фрактури?
Сред често срещаните усложнения са увреждане на нервите, инфекции и образуване на тромби. За да може те да бъдат предотвратени, ние прилагаме еднократен курс от антибиотици при лечението. С помощта на минимално инвазивните методи, които използваме в нашата практика, сме ограничили възможността от развитието на инфекции при пациента до под 0,3% за всички случаи. На пациентите, които се подлагат на операции на долните крайници или на гръбначния стълб, прилагаме антикоагулант, най-често – Enoxaparin, докато достигнат около 80% от своята обичайна подвижност. Това се прави с цел предотвратяване образуването на тромбози. За да се избегне увреждане на нервите е важно хирургът да притежава необходимия опит и умения за извършване на операцията. Такива случаи в моята практика са изключително редки. След повече от 20 000 извършени операции, понякога те все пак могат да се появят, особено при сложни фрактури, като в по-голямата част от случаите те са временни.
-
Какъв период е необходим за възстановяване след операция?
В по-голяма част от случаите, пациентите се изписват на следващия ден след проведеното лечение. Въпреки това, за да се гарантира удобството и бързата рехабилитация, пациентът може да остане за по-дълъг период от време. Ние насърчаваме нашите пациенти в използването на различни методи, които им дават възможност да започнат да носят тежести в кратък период след операцията или да използват оперираната част на тялото. При някои случаи, когато пациентът има вътрешни фрактури, се налага той да ограничи движението си и излишното натоварване в период от около 6 седмици.
-
Предлага ли се помощ при рехабилитацията на пациентите след самата операция?
Подробни насоки за ранните етапи на рехабилитация, например през първите 6-8 седмици, винаги се предоставят на нашите пациенти. С помощта на ангажиран физиотерапевт, тези указания обикновено дават отлични резултати.
