Медицината на съня е медицинска подспециалност, която се фокусира върху диагностициране и лечение на нарушения на съня и други проблеми, водещи до разстройство на съня.
Медицината на съня разглежда функциите на целия организъм – състоянието на белите дробове и дишането, кръвоносната система, ендокринната система, мускулно-скелетната и нервната система, както и психическото състояние на пациентите.
Разстройствата на съня могат да бъдат изолирани, но могат да бъдат и част от първично заболяване.
Разлика между медицина на съня и неврология
Често пациентите, които страдат от нарушения на съня търсят специалисти по неврология, които да им помогнат, за това е важно е да подчертаем разликата между медицината на съня и неврологията. Невролозите са лекари, специализирани в диагностициране и лечение на заболявания или функционални проблеми на мозъка, гръбначния мозък, периферните нерви и мускулите, както и на разстройства на вегетативната нервна система.
Невролозите лекуват заболявания като инсулт, мозъчни тумори, хронично главоболие, болест на Паркинзон, Алцхаймет и други нарушения на паметта. Специалистите по медицина на съня се занимават със симптомите на някои от горепосочените заболявания.
Някои лекари по неврология преминават обучение по медицина на съня и стават специалисти в тази насока. Не всеки невролог е специалист по медицина на съня, както и не всеки специалист по медицина на съня е лекар по неврология. Специализация за лечение на съня преминават лекари от различни направления, които ще споменем по-долу.
Специалистите по медицина на съня са сертифицирани от Асоциацията по медицина на съня, като преди това трябва да са завършили специализация по съответната специалност, след което следва едногодишно обучение и стаж по медицина на съня. През този период те придобиват уменията, необходими за диагностициране и създаване на лечебен план при нарушенията на съня.
Най-често лекари, сертифицирани по медицина на съня са:
- лекари по анестезиология и реанимация
- специалисти по кардиология
- специалисти по вътрешни болести
- невролози
- лекари по отоларингологи
- лекари по психиатрия
- пулмолози
Практиката по медицина на съня може да се извършва както в заведения за първична медицинска помощ, така и в създадени специализирани центрове за нарушения на съня. По време на лечението специалистите си сътрудничат и с друг медицински персонал.
Често важна част от лечението са психолозите и денталните специалисти. Някои психолози са специализирани в лечението на последствията от разстройствата на съня (тревожност и депресия), а денталните специалисти съдействат с изработването и монтирането на шини (най-често при бруксизъм).
Най-често срещаните първични състояния и разстройства в съня са:
- Бруксизъм (скърцане със зъби)
- Централна сънна апнея
- Обструктивна сънна апнея (OSA)
- Циркадни нарушения на съня, включително работа на смени и не24-часов ритъм сън-събуждане
- Синдром на неспокойните крака
- Пълно безсъние
- Нарушения на съня при пациенти с рак
- Нарколепсия (внезапно заспиване в неопределен момент)
- Хиперсомния (прекалено дълъг сън)
- Кошмарно разстройство
- Разстройство в протичането на REM фазата на съня
- Ходене на сън (сомнамбулизъм)
- Хъркане
Диагностика на разстройствата на съня
Специалистите препоръчват различни тестове и процедури, в зависимост от типа на проблема, от който пациентите се оплакват. Най-често препоръчвани са:
- Кръвни тестове – целта е да се изолират първични състояния, водещи до нарушение на съня, например проблеми с щитовидната жлеза, пролактином, тромбофилия и хипертония.
- Водене на дневник на съня – Пациентите записват информация, свързана с времето на лягане в леглото и заспиване, време на събуждане и степен на сънливост през деня.
- Инвентаризация на нарушението на съня – Използва се подробен въпросник, който включва изчерпателна история за здравето и моделите на съня.
- Полисомнограма – Изследването се използва за насочено търсене на предполагаемото разстройство. Например, при съмнение за сънна апнея, пациентът се изследва и наблюдава една нощ в амбулатория. В случай, че се подозира нарколепсия, пациентите отново са под наблюдение, но се събуждат в определени моменти (на серия дрямки). По време на наблюдението пациентите са свързани със сензори, засичащи фазите на съня, движенията на тялото, кислородната наситеност и модела на дишане.
ЛЕЧЕНИЕ:
След като бъде установен точният тип на разстройството, могат да бъдат препоръчани следните типове консервативно лечение:
- CRAP – маска (Продължително положително въздушно налягане) – апарат, който се използва при сънна апнея. CRAP-машината поддържа дихателните пътища отворени, като доставя постоянен поток въздух през маската.
- Орални уреди, изработени от специалистите по дентална медицина: В случай, че пациентът не понася CRAP маската, може да се изработи персонализирано устройство, подобно на фиксатор, който придържа езика и челюстта в правилна позиция през нощта, с цел да предотврати блокирането на въздушния поток през дихателните пътища.
- Когнитивно-поведенческа терапия – специализирана терапия, която е насочена към идентифициране на мислите и поведенията, свързани със заспиването и късата продължителност на съня. Изготвят се нови психологически стратегии за подобряване на съня, улесняване на заспиването. Подобряването на хигиената на съня е важно с оглед на създаване на навици, които да улеснят заспиването в приблизително еднакво време. Такива навици са: създаване на приятна обстановка за заспиване без мобилни устройства и монитор, физически упражнения през деня, избягване на стимуланти (кофеин и никотин) във времето, близко до часа за заспиване.
- Медикаментозно лечение – Нерядко се изписват медикаменти според съответния симптом. Съществуват различни групи медикаменти, които могат да се използват в малки дози при проблем със заспиването, при проблем с продължителността на съня, при синдром на неспокойните крака, нарколепсия или разстройства на REM-фазата. Медикаментите, използвани за подобряване на съня се наричат още хипнотици. В случай, че нарушението на съня се дължи на друго, основно заболяване, се предписват много ниски дози хипнотици в съчетание с медикаментите за основното заболяване.
Съществуват и ХИРУРГИЧЕСКИ МЕТОДИ на лечение:
Хирургичните подходи се използват най-вече при хора с апнея и хъркане.
*Хиоидно окачване: У-образната хиоидна кост в предната част на шията се свързва с адамовата ябълка или се окачва за долната челюст, за да поддържа дихателните пътища отворени.
*Поставяне на стимулатор на хипоглосалния нерв: Имплантира се електрод и се прикрепя към нерв, намиращ се близо до челюстта и контролиращ мускулите на езика. Имплантираният „пейсмейкър“ стимулира електрода по време на сън, за да предотврати блокирането на дихателните пътища от езика през нощта.
* При упорито и проблемно хъркане, се използва Радиочестотна редукция на мекото небце (RFVTR): Чрез радиочестотен апарат се предизвиква свиване и стягане на тъканите около мекото небце, което осигурява по-голям лумен на дихателните пътища и улеснява навлизането на въздух.
* Септопластика: При случаи на изкривявания на носната преграда се прилага септопластика, която осигурява еднакво разстрояние между двете страни на носа, а от там и подобряване на въздушния поток. Със същия успех се прилага и хирургия на конха (при хипертрофия на носните раковини).
*Увулопалатофарингопластика (UPPP): Използва се най-вече при страдащи от сънна апнея.
При този тип хирургия се отстранява и премества излишната тъкан от задната стена на гърлото, което води до разширяване на дихателните пътища. При тежки случаи, този тип хирургия може да се използва съчетано с други от горепосочените.
* Бариатрична хирургия: Много от пациентите със затлъстяване страдат от сънна апнея и проблеми със съня. Загубата на тегло при тях значително подобрява съня. Бариатричната хирургия е доказан метод за справяне със сънната апнея, чиято първопричина е наднормено тегло.
